Иван Ефремов - Атинянката Таис

Таис се облегна на облегалото на плетеното кресло и затвори очи, сякаш уморена от спомени. Укротената Ирана дълго мълча, притисната до майка си, и каза:

— Разбрах, мамо! Не искам вече да бъда хетера.

— Ти си умна и предпазлива, дъщеря на цар, прославил се със своята изискана мъдрост. Иди да спиш, настъпва горещо време. И ми изпрати бавачката.

Щом момиченцето излезе, Таис скочи и няколко пъти се разходи нетърпеливо по палубата. Ерис я прегърна, разбирайки добре настроението на приятелката си.

— Нищо не е станало, просто момичето е съзряло за женитба, и глупостите, които ѝ замайват главата, тя разправя на Ирана.

— Малко съм се занимавала с дъщеря си, щом като…

— Ами че това е твоя вина, а не на бавачката! — усмихна се Ерис.

Таис тропна с крак и неочаквано се засмя.

— Ти си права. Но аз ще ѝ покажа една хетера!

— Късно се сети да се показваш свирепа като царица. Ако искаш да знаеш и тук пак ти не си догледала.

— Какво, богиньо на справедливостта!

— Пропуснала си. Време му е на момичето. Тя се пилее в напразни копнежи, твърдите ѝ гърди ще се отпуснат без любов. Кой ще е виновен? По-възрастната! Тя живее при тебе, тогава бъди ѝ вместо майка.

— Цяло нещастие е да имаш работа с грамотни момиченца от добри семейства. Рано се е начела!

— Може би за твоите похождения? Не са малко вече написаните книги за Александър и неговите приближени…

Дотича бавачката, пълногръда пъргава девойка, с черни мечтателни очи и дълги ресници.

— Извикай Ройкос! Кажи му да донесе и една връв.

Старият тесалиец дойде и следеше с очакване Таис.

— Събличай се! — заповяда атинянката на бавачката, която учудено опули очи в господарката си.

Ерис с прикрита усмивка дръпна връзките на хитона ѝ. Като истинска елинка, девойката не носеше нищо друго освен горна дреха.

Таис докосна гърдите на девойката, поклати глава и запита:

— Мазала ли си ги със сок от цикута? Дълго ли?

— През пианепсион ще стане пети месец от втората година — промълви бавачката.

— Глупачка! Да беше се посъветвала с мен. Сега те ще останат такива каменни!

— И нека! — опря се момичето.

— Толкова ли е вълшебен цикутовият сок? — учуди се Ерис.

— Ако гръдта е малка, той спомага да порасте и завинаги я затвърдява. Само че трябва строго да се спазва мярката, а, струва ми се, нашата глупачка се е престарала.

— Пак твое недоглеждане — строго каза Ерис, — господарката трябва понякога да заменя майката.

— Да, справедлива моя приятелко, ти си права — каза Таис и критически огледа цветущото тяло на бавачката.

— Царице… господарке… не знам с какво…

— Не, ти знаеш! — прекъсна я Таис, като се стараеше да направи гласа си колкото се може по-свиреп. — Ти си се размечтала за любов, искаш да станеш хетера и си натъпкала със своите глупости главата на моето момиче.

— Господарке, аз само разказвах каквото бях прочела!

— Не е истина! Добавила си и собствените си мечти. Аз ще ги изпълня. Иди така, както си, там, където са настанени нашите моряци. Ще ги радваш до края на плаването. Ще започнеш своя път в служба на Афродита. Мореплавателите са жадни за жени, целувките им са силни, телата им яки, прегръдките неизтощими. Какво още ти трябва?

— Царице!

— Бях забранила да се споменава моята титла! Забрави я!

— Господарке, смили се! Не съм мислила… Не съм искала…

— Не искаш да служиш на Афродита ли, като отдадеш твоя пояс на кораба? Тогава ти си смущавала престъпно моята дъщеря! Думите ти са били лъжа и трябва да те дадем на морския старец.

Таис заповяда на тесалиеца с тайно смигане:

— Ройкос! Вържи ръцете и краката ѝ и я хвърли в морето!

— Чичо Ройкос! Вие няма да го сторите! — закрещя девойката.

— Ще го сторя! Дай си ръцете! — отвърна старият воин, като заплашително се озъби.

Девойката падна в краката на Таис, разтреперана и разплакана.

— Стига. Играта е свършена! — изведнъж се разсмя атинянката. — Стани. Занапред десет пъти помисли, преди да разказваш каквото и да е на Ирана.

— Ах, госпожо, ти си се шегувала! Не ми ли се сърдиш?

— Сърдя се! Но не мога вече да те мъча. И него — посочи тя в ъгъла на постройката, където по-бял от вар стърчеше големият син на Ройкос, свил се, готов да скочи.

— Мога ли да си ида? — запита момичето, навеждайки се да вдигне хитона си.

— Иди си! И ето ти това за ум! — Таис така плесна бавачката, че на кожата ѝ се отпечатаха пръстите и момичето изпищя.

Ерис ѝ удари втора плесница и я блъсна в гърба. Момичето се втурна в отделеното за жените помещение.