Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Не е възможно да се измени другояче, освен като се разчупи на парчета цялата тази грамада от древни поверия, обичаи и начин на живот, подобна на скалата от черен гранит на остров Елефантина — обясняваше той както винаги умно и убедително на Таис. — Ала не бива да постъпя така. Когато разрушаваш, не е възможно веднага да смениш предишното с новото, защото страната ще остане без закони и обичаи, ще се превърне в сборище от подивели негодници. Ще започна с Александрия и ще я направя отворен за целия свят град, отворен за всички верски учения и вярвания, за философи от всякакви школи и преди всичко за търговия между Азия и Вътрешното море. Александрия, където аз пазя в златен саркофаг тялото на великия Александър, моят другар от детинство и доведен брат, ще стане най-красивият от всички градове в Ойкумене. Маякът на Фарос ще бъде много по-знаменит от кулата Етеменанки, а за философите ще построя Музейон. Събрал съм вече в Библиотеката [20] Създаденото от Птолемей книгохранилище на старогръцки ръкописи — прочутата Библиотека — е било най-голямото в Стария свят. много повече ръкописи и книги, отколкото в който и да е град на Елада. Дал съм заповед началниците на всички кораби, които влизат в пристанището на Александрия, да ми съобщават за нови произведения на изкуството, за открития на учените и за знаменити книги. Имам достатъчно злато, за да купя много нещо. Ако не беше войната!

Птолемей се намръщи и Таис със съчувствие го помилва по рамото, понеже знаеше за непрестанната война между диадохите — наследниците на Александър. Старият съратник на Александър Пердика, върховен стратег на Азия, назначен от Съвета на диадохите за регент на царството, докато порасне синът на Роксана, бе потеглил срещу него, за да вземе и Египет за себе си. Едва достигнал Делтата и собствените му пълководци го убили, а войската му преминала към Птолемей.

— Аз ще воювам за Египет, за Кипър; за Елада може би, но за да изпълня всичките си замисли, трябва да живея в Александрия. Тук аз каня всеки, който е много предприемчив, всеки, който умее да гледа напред, умее да работи, всеки, който е даровит и умен. От Вавилон, от Сирия, от Юдея повиках евреи да живеят свободно и да търгуват в Александрия. На този способен и строг народ аз възлагам надеждата да умножава богатствата, за да процъфтява градът, а също и на твоите съотечественици, бързи при вземане на решения и при изпълнението им. Наистина атиняните понякога са смели не според силите си, но те винаги рискуват и в опасност са спокойни. Аз мога само да воювам и да строя. Навътре в Египет няма защо да воювам и няма какво да строя. Всичко е построено преди хилядолетия, отчасти вече е изоставено и засипано от пясъка. В Мемфис тебе те обичат и ти разбираш египтяните, разните вярвания и тайни учения, посветена си в свято пазени обреди. Остани царица в Мемфис, където и двамата сме венчани за царството, помагай ми тук и аз се кълна с нерушимата клетва на Стиксовите води, че не ще нарека царица никоя друга, докато ти си с мене!

— Докато аз съм с тебе — бавно повтори Таис, съгласявайки се с доводите на умния си мъж.

И тя остана в Мемфис сама, ако не смятаме малолетната Иренион или Ирана, както я наричаше Таис на дорийски диалект. Името на дъщерята ѝ напомняше за Персия, а момичето започна да прилича все повече на Птолемей. Леонтиск живееше в Александрия при баща си. У момчето се бе породила същата онази дълбока обич към морето, която пламенно вълнуваше цялото същество на Таис, но тя по ирония на съдбата живееше далеч от неговите милващи вълни и искряща синевина.

Мемфисци почитаха царицата по-скоро за нейните кротки очи и поразителна красота, отколкото за властта, съсредоточена всъщност в ръцете на Птолемеевия наместник. Таис не се и стараеше да бъде сурова повелителка, поела върху себе си дворцовите тържества, приемите на посланици и храмовите церемонии. Всичко това тежеше като бреме на пъргавата и весела атинянка. Египетските обичаи налагаха на царицата да седи с тежки украшения по цели часове на неудобен трон. Таис се стараеше да съкращава колкото е възможно повече приемите и участието си в празненствата. Наложи се да прави своите разходки на кон само по вечерен здрач или на разсъмване. Египтяните не можеха да си представят своята царица да препуска на кон, вместо да седи в тържествено и бавно карана позлатена колесница. Салмаах завърши тук своя път и се наложи да намерят за Ерис подходяща сива либийска кобила. Боанергос наближаваше двадесет години и макар да не лудуваше вече, беше все така лек и бърз и ревниво не допускаше нито един кон да го надмине. Красивият раванлия, купен според слуховете от царицата на амазонките, винаги привличаше особено вниманието на мемфисци, а това също така не помагаше да останат тайни разходките на кон. Таис обичаше да седи вечер на стъпалата на храма «Нейт», обърнати към Нил, да съзерцава мътната могъща река, която влачи водите си в родното Вътрешно море, и да чака, докато затрептят отразените в реката звезди. За нея тези вечерни съзерцания бяха най-добър отдих. От задължителните знаци на властта тя оставяше само златната диадема във вид на змия, свещения уреос, който се спускаше над челото ѝ. Едно стъпало по-долу седеше Ерис и от време на време поглеждаше двете срамежливи знатни египетски девойки с ветрила и огледало, задължени неотклонно да съпровождат царицата. По реката понякога повяваше възстуден вятър и египтянките, съвсем голи, ако не считаме поясите от разноцветни мъниста и също такива огърлици, започваха да се свиват и да треперят. Ерис мълком им правеше знак, сочейки настрани, където беше оставена голяма наметка от много тънка вълна. Момичетата с благодарна усмивка се завиваха и сядаха настрана, оставили своята царица на мира.