Иван Ефремов - Атинянката Таис

Храмът «Нейт», където тя бе приела своето орфическо посвещение и бе започнала да разбира мъдростта на Азия, отдавна беше станал за Таис родно място. Жреците на храма много добре помнеха и делоския философ, и нейните предишни посещения на храма и не се учудиха, когато след девет години тя посети отново храма с цялото величие на прекрасна царица на Египет. Оттогава Таис понякога се усамотяваше в някогашната стая в дебелите стени на пилона и се сприятели с главния жрец на богинята. Дружбата на младата царица и стария свещенослужител започна с Опита на атинянката да научи нещо за съдбата на Хезиона и Неарх. Изпълнявайки завета на покойния цар и приятел, даден му в навечерието на смъртта, Неарх получи цялата флота и потегли с нея покрай Арабия, за да продължи пътя към Египет и Нубия през Еритрейско море.

След като изминаха две години без да разбере нещо за съдбата на Неарх, Таис реши, че колкото и голяма да излезе Арабия, моряците вече трябва да са достигнали целта и да се обадят. Тя беше слушала за плаванията на египтяните до Пунт по Еритрейско море в онези времена, когато не е съществувала още Елада, и се зае да търси учени хора. Търсенето не отне много време. Главният жрец на храма «Нейт» можеше да ползува тайните архиви, където се пазеха записки и карти за плавания до Пунт, на онзи далечен източен бряг на Либия, откъдето още преди две хиляди години египтяните донасяха злато, слонова кост, благовония, черни роби и редки зверове.

Таис бе запомнила посещението си в архива, някъде в подземията на един древен храм до малката пирамида. Четирима служители или жреци със слаби лица на аскети-фанатици, облечени от главата до петите със зелени мантии на Познавачи на разни страни, съпровождаха царицата и жреца на «Нейт», който служеше за преводач от старинния свещен език. Зелените фанатици не говореха, или не искаха да говорят на друг език.

Разгънаха пред Таис овехтели листове кафеникав пергамент с неизвестни черти, йероглифи и знаци като летящи птици.

— Нали ти казваше, че малко преди смъртта на великия Александър Неарх дошъл във Вавилон с нови открития? — запита жрецът на «Нейт».

— Неговият помощник Архиас потвърди, че морето от устието на Ефрат е само залив между Индия и Арабия — каза Таис, — а Хиерон твърдеше, че южният бряг на Арабия се проточва безкрайно далече на югозапад.

Жрецът на «Нейт» преведе на пазителите на архива и те като по команда облещиха очи. Единият глухо издума неразбрани думи, тропна с костеливия си пръст върху най-големия от разгънатите на каменната плоча листове.

— Не ни е известен заливът — преведе спътникът на Таис, — ала ето го брега на Арабия, който сочи на запад и югозапад. Ето тук той завършва с ъгъл, обърнат на северозапад в тесните врати на морето, което вие наричате Еритрейско. Това море са преминали наши моряци назад и напред; неговата дължина е измерена до 500 схена или парасанги от Вратата до канала Нехао — два месеца плаване по милостта на боговете.

— Значи, Неарх отдавна трябва да е доплавал в Египет? — запита Таис. — Невъзможно е да загинат всичките деветдесет кораба от неговата флота.

— Царице, твое величество прецени вярно.

— Какво ли е могло да се случи?

Жрецът на «Нейт» преведе въпроса ѝ. Пазителите на архива, шепнеха неразбрани като заклинания думи, сочеха с тъмните си изсъхнали пръсти разни места на прашната карта и най-сетне стигнаха до заключението:

— Познавачите на земите казват, че началникът на флотата не е попаднал в Еритрейско море! — авторитетно каза жрецът на «Нейт».

— Не е възможно това да се случи с Неарх, най-опитния от всички моряци! Той има най-добрите кормчии на Финикия, Египет и Кипър.

— По тези места това е могло да стане. Нека твое величество погледне тук. Това е южният край на Арабия, насочил се към Индия на изток и на север на няколкостотин схена. От юг насреща му стои грамадният нос на Нубия или според вас Либия — Носът на благо: уханията, приличен на рог, вклинен във Великия океан. Нашите мореплаватели на път за Пунт заобикаляха този нос трудно и с големи опасности. Той стига до половината на разстоянието от края на Арабия… Сега гледай тук, царице! Флотата на Неарх е плавала покрай брега на югозапад. Там често стават страшни бури. Те носят от пустините на Арабия пясък и прах, които застилат морето на много схена. Възможно е такава буря да е настигнала Неарх, когато флотата му се е намирала срещу края на Носа на благоуханията. В закръгления залив от бреговете на Арабия право на юг се издава Носът на бисерите. Точно срещу Рога на Нубия той се приближава на 80 схена. Представи си сега, че силна пясъчна буря е повлякла флотата на юг. Корабите, без да забележат, са отминали промеждутъка между Арабия и Нубия. По-нататък от източната страна на Рога брегът се насочва на юг и все повече се отклонява към запад. Какво ще прави началникът на флотата, който върви покрай Арабия на юг и запад?