Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Кажи ми, отче, защо на мен открихте тайните чертежи на моретата и страните, а не ги открихте на Александър или на същия този Неарх?

— Никой не ни е питал, а знанието се дава само на тези, които търсят. Ти си една от нас, ти си безвредна, и не си силна, защото не се стремиш към власт. Не е имало случай велик гений, пълководец, владетел от какъвто и народ да е произхождал, да е донесъл щастие на хората! Колкото е по-велик той, толкова по-голямо е нещастието. Обикновените хора се ръководят от хилядолетни закони, възникнали от здравия опит на поколенията. Те са свързани от необходимостта, за живот, от вярата и службата на боговете и на властта. Великият човек поставя себе си над всичко общочовешко, разрушава опорите на битието и допуска вечната грешка, която унищожава всичките му дела и ги запраща в бездната на Тъмнината. Богоравните хора само тогава донасят щастие, когато нямат власт: философи, лекари, поети или художници.

— Според теб Александър е донесъл само страдания и нещастия ли?

— Още не са претеглени неговите деяния на везните на времето, боговете-съдии още не са измерили бялата и черната страна на неговия живот. И аз съм малък по ум, за да обгърна цялата величина на неговите деяния. Нему отначало са били дадени красота и телесна сила, храбро сърце и ясен всеобемащ ум, а после и знания. След това той е получил военна сила: твърдите сърца и закалените тела на македонски и елински воини. Той бе пожелал да увеличи знанието, а вместо това увеличи богатството, като завладя изведнъж това, което се беше трупало векове у един голям народ, у огромна страна. Той раздаде необмислено съкровищата поради своята младост, без сам да бъде нито алчен, нито разточителен. Но ги раздаде в толкова недостойни ръце, както и другите преди него. Само че предишните ги държаха в своята страна, а новите, получили ги леко, ги разпиляха за глупости и по чужди страни, като обогатиха алчни и пресметливи търговци, продавайки на безценица древни художествени произведения и десетки хиляди поробени жители. И така, силата на Александър се раздроби, губейки всякаква цел. Естествената съпротива на народите, които отбиваха нашествията в техните родни страни, породи свирепост, жестоко и кърваво насилие и противно на боговете избиване на беззащитни хора. Вместо опознаване на земята, умиротворение, създаване на общи обичаи, вярвания и цели, в които да си приличат всички хора на света, възникнаха неизброими кръгове на бъдеща борба, интриги и нещастия. Ето и сега, няколко години след разделянето на империята, кръвта продължава да се лее и войната не стихва нито в Елада, нито в Йония, Месопотамия и по островите на Зеленото море.

— Защо стана така, а не другояче, отче? — запита Таис.

— Иначе не може и да бъде, щом като този, комуто са дадени Сила, Злато и Воля да променя съдбините на държавите и хората, не разбира, че у всяка от тези части на могъществото има и своя обратна страна, която съдбата неизбежно ще обърне срещу човека, ако не се вземат предпазни мерки. Златото съдържа унижение, злобна завист, борба за богатство в името на богатството; Силата — свирепа жестокост, насилие, убийства; Волята — упоритост за използуване на Силата и Златото, тъпо заслепение.

— А каква е защитата от тези зли сили?

— Любовта, дъще моя. Ако и трите мощни лоста се използуват с любов и в името на любовта към хората.

— А любовта не притежава ли обратна страна?

— Уви, притежава, обаче на друго, много по-лично равнище. Отношенията на хората помежду им могат да породят желания да унижат другиго, да го измъчат и да го окалят, на светлите сърца това не се случва, но е присъщо на човека от тълпата — бит, унижаван, ако не лично, то в своите прадеди или близки.

— Ти не ми отвърна, отче, как да се запазим от това.

— Придържай се винаги към умереното и гледай какъв ще е краят.

— О, знам. Моят учител ми е казвал същото. Изглежда, че мъдростта навсякъде стига до едно и също.

— А ти чела ли си надписа на фронтона на нашия храм? Ето този?

— Аз не мога да чета свещения език и древното писмо На Египет!

«Меденаган» — «Нищо прекалено»; «Мярката е най-благородното»; «Хюбрис (дръзкото високомерие) е най-лошото»; «Проникни в дълбочината на своето сърце!»

— Същите изречения са написани на храма на Аполон в Делфи.

— Това е потвърждението на думите, казани от тебе!

— С други думи, образът на върховната мъдрост навсякъде и винаги се обръща лично към човека, без помощта на боговете?