Иван Ефремов - Атинянката Таис

До последната минута великият вожд се борил със смъртта. Няколко часа преди края пожелал да се прости с приятелите и с войската си. Със сдържани ридания младите хетайри и воини от царската охрана мълком минавали покрай леглото му. Александър намерил сили да приветствува всекиго с вдигане на дясната си ръка, а от време на време повдигал и главата си. Той бил в съзнание до последната минута.

Военачалниците, сега наречени диадохи, наследници на Александър, се събрали на извънреден съвет. Най-напред грижливо измили тялото на героя, осеяно с белези от тежки рани, и го залели със смес от ароматни смоли, силно вино и мед, а гравьори и ковачи вече изковали златния саркофаг.

Сълзите не позволиха на Таис да чете по-нататък, сдържаната мъка изби навън. Паднала по очи, атинянката неутешимо ридаеше, скъсала дрехите си и разплела косите си по стар обичай.

Александър, най-големият герой на Македония, на Елада и на Йония, потъна в мрака на Аид само на 32 години и осем месеца! Мисълта, че в навечерието на своята смърт, измъчен и самотен, той може би си е спомнил за нея, плавайки в Ефрат, и се е усамотил в къщата на отсамната страна на реката, край портата Луагири, в същата къща, терзаеше сърцето и. При нов пристъп на плач Таис помисли за голямата самота на царя. Всички заобикалящи го хора непрекъснато искаха от него мъдри разпоредби, злато, защита, любов, без да се досещат за неговата безкрайна умора и без да се грижат за него с отзивчиви, разбиращи очи и сърце. Може би той несъзнателно е търсил опора в призраците от миналото? Ако това е вярно, ако тя беше с него през тези няколко часа, тя би успяла да види страшните призраци на надвисващата беда. Би успяла. Нали Александър искаше да изпълни дадената на Таис клетва — да се отскубне от Вавилон с флотата на Неарх!

Атинянката се разрида така, че Ерис за първи път в техния съвместен живот се изплаши и се втурна да търси лекар. Таис не допусна лекаря, но се подчини на приятелката си и изпи някакво гъсто и горчиво кафеникаво питие, което я потопи в черен и продължителен сън.

Едва четири дни по-късно Таис намери сили у себе си да излезе от тъмната стая, да се заеме с обичайните майчински и домашни грижи. И след още няколко дни тя успя да се съвземе и прочете писмото на Птолемей.

Той пишеше, че всичко е станало според неговото предвиждане. На съвета на диадохите той пръв предложил да се раздели империята и издействувал за себе си Египет. За заместник на Александър и върховен стратег на Азия бил назначен Пердика. Възложили му задължението да пази Роксана, бременна от царя в седмия месец. Антипатър станал началник на войската в Елада и Македония, върховен стратег на страните на запад от Иония. Вавилония и Индия се паднали на началника на хетайрите Селевк, на Едноокия Антигон — Мала Азия без Йония и Тракия, които били дадени на Лизимах. Неарх не пожелал нищо освен флотата, получил я и се готвел да отплава в Арабия. Сега вече без Александър. Птолемей напомняше на Таис обещанието ѝ да отиде с него в Египет. Налагало се той да почака, докато Роксана роди. Ако бъде син — всичко ще остане както преди, ако бъде дъщеря — съветът на диадохите Ще трябва да избере цар.

Така се изпълни новата чудна промяна в живота на Таис. На Роксана се роди син, Александър Четвърти, и Птолемей бързо извика атинянката във Вавилон. С избрани, предани нему войски той заграби саркофага с тялото на Александър и избърза в Египет.

Оттогава Таис тук, в Мемфис, е царица на приказната за всеки елин старинна земя на Нил.

И ето го Нил, който едва чуто плиска по стъпалата на храма «Нейт».

«Ти ще управляваш Мемфис, а аз ще остана в Александрия» — беше казал Птолемей в спора с Таис. За първи път те бяха стигнали до границата на скъсване. Тя го упрекваше в нарушаване на клетвата — да не взема друга жена, след като изостави във Вавилон Сирита, ако Таис се съгласи да замине с него в Египет. Сега той, признат за цар на Египет, беше се влюбил в Береника, тайно се бе оженил за нея и в Александрия също щеше да има царица… А преди това имаше и Евридика, която му бе родила син Птолемей, беше я взел насила още в Иония и беше я довел в Персия.

За първи път Птолемей не отстъпи пред изискванията на Таис. В продължение на десет години победоносни походи с армията на Александър, когато се разрушаваха градове и хиляди гинеха и страдаха от насилие, той бе привикнал, без да му мисли, да сменя стотици жени. «Една повече — една по-малко, струва ли си да се разправяме за това?» — искрено мислеше Птолемей. Друго нещо го тревожеше него: наскоро бе разбрал цялото безсмислие на усилията си да преобрази Египет и да насади тук духа на Елада и гения на Александър.