Иван Ефремов - Атинянката Таис

Таис понечи да възрази, но думите ѝ заседнаха в гърлото. Тези строги сини (с блестящи зеници като на Атина) очи, белезите на лицето под гъстата сива брада и на ръката ѝ припомниха кратката среща при Тезейона по пътя към Хълма на нимфите!

— Бях обещал да те видя след няколко години — каза Клеофрад със своя нисък глас — и ето, минаха две олимпиади и аз виждам не момиче, а жена в разцвета на силите и красотата си. Сега навярно си на двадесет и шест години — ваятелят дръзко огледа Таис, — раждала ли си?

— Да — някак послушно отговори Таис, — един път.

— Недостатъчно, трябваше поне два пъти. Това само ще подобри тялото у такава здрава и силна жена като тебе.

— Гнезиотес апамфойн — каза Лизип на атическо наречие, посочвайки Таис, и тя неочаквано се изчерви от открития поглед на единия и откровените думи на другия художник.

— Да, ти си прав! — съгласи се строгият Клеофрад. — Чистота на произхода и по двете линии — по баща и по майка. Ти ще бъдеш мой модел, атинянке! Съдбата те е предопределила за мене! Търпеливо чаках твоята зрялост. — Той впери повелителен поглед в Таис.

След кратко мълчание Таис кимна.

— Ти пак избираш това, което няма да ти донесе богатство — замислено каза Лизип. — Таис е доста прелъстителна за образ на богиня, доста дребна и кръшна за Кора, не е страшна за войнствена жена.

Тя е жена, а не канон, установил се от векове образ в елинското изкуство.

— Струва ми се, че си прав и не си прав, велики майсторе. Когато си създавал своя «Апоксиомен» [14] Знаменита статуя на атлет, който след състезание „остъргва от себе си“ (апоксиомен) прах, пот и т. н. като образ на атлет, ти смело си се отклонил от Поликлетовия канон и преди всичко от Дорифора. И аз разбирам защо. Дорифорът е канон на силен спартанец, воин, който се е създавал у лакедемонците в течение на цяло хилядолетие подбор на родители, избиване на слабите и крайно мъчително възпитание на сила и издръжливост. Грамаден гръден кош, извънмерно дебели коремни мускули, особено напречните странични. Такъв човек може да тича много стадии с тежка броня, да се сражава с тежък щит и копие много по-дълго от всеки войник от кой да е народ, ще остане здрав и читав под колелата на тежка каруца. Спартанците биеха без изключение всички врагове, преди да се появят тежките лъкове и каменохвъргачки.

— Много добре си ме разбрал, Клеофраде, макар и да си скулптор на жени. Моят Апоксиомен е по-лек и по-подвижен. Обаче сега пак всичко се промени. Воините се прехвърлиха на коне, а пехотата не води както преди бой в единоборство, а със стотици бойци, сковани в цялостна машина с дисциплина и умение да се сражават заедно. Отминаха времената и на Дорифор, и на Апоксиомен!

— Не съвсем, Лизипе — каза Таис, — припомни си хипаспистите на Александър, които си извоюваха званието сребърни щитове. Те си служат и с тежко въоръжение, и със стремителен бяг, и със силен удар.

— Вярно, атинянке. Но това е специална войскова част, нещо като бойните слонове, а не главната маса воини.

— Бойни слонове, какво сравнение! — разсмя се Таис, млъкна и добави: — И все пак аз познавах един спартанец. Той можеше да послужи за модел на Дорифор…

— Разбира се, такива мъже има още — съгласи се Лизип, — те станаха рядкост тъкмо защото вече не са потребни. Твърде много средства и време са необходими, за да бъдат създадени. Войската сега изисква все повече хора и по-бързо!

— Заговорихме за мъже — избоботи Клеофрад, — че затова ли повикахме Таис.

— Вярно! — опомни се Лизип. — Помогни ни Таис. Почнахме да спорим за една нова статуя и с нашите гости. — Ваятелят посочи група от четирима мъже с много гъсти бради и със странни ленти на главите, които стояха отделно от постоянните посетители на дома — Това са индийски скулптори. Останахме на различни мнения по основните отличия на женската красота. Те отричат забележителната хубост у статуята на Агесандър и изобщо считат, че модната днес скулптура на жени е поела по неверен път, така ли? — Той се обърна към индийците и един от тях, явно преводач, бързо заговори нещо на красив напевен език.

Един от гостите с най-гъстата брада енергично закима и каза чрез преводача:

— Нашето впечатление е, че елинските художници са престанали да обичат жените и сега повече обичат мъжете.

— Странно впечатление! — сви рамене Лизип, а Клеофрад се усмихна за първи път широко с оттенък на злорадство.

— Аз нищо не знам! — каза Таис. — Кой е този Агесандър и каква е тази статуя?