Иван Ефремов - Атинянката Таис

Втора важна особеност е съчетанието на тясна талия с извити бедра, които образуват без ни най-малко изкривяване непрекъснатите линии на амфора, още от дълбока старина възпявани от нашите поети и някога много ценни от ваятелите. Сега от Поликлет до новомодния Агесандър жените имат коремни мускули като мъжете, а бедрата — забравили са ги. Сериозна грешка! Ето погледнете — той се приближи до Таис, прекара длани по бедрата ѝ — широкият таз на жена, която ражда, изисква уравновесяване. Как? Естествено с развиването на онези мускули, които са по-слаби у мъжа и не са му нужни. Вместо дебелия слой горни коремни мускули добре сложената жена има дълбоко лежащи мускули, ето тези. — Лизип притисна страната на Таис така, че от нея се изтръгна полувъздишка, полустон.

И Лизип премина при Ерис, поставяйки върху нейната тъмна кожа своите грапави ръце, избелели от работа с мокра глина.

— Ето виждате, тя също така има много силен мускул, скрит под напречния коремен. Той като широка лента се простира оттук, от долните ребра до костите на таза и до венерината кост. На средната линия от този мускул е разположен още един във форма на пирамида. Вижте как рязко се очертава под гладката кожа.

— Тези мускули поддържат долната част на корема и го огъват между изпъкналите предни страни на бедрата, в слабините. Това е също резултат от тяхното усилено развитие. Запомняйте това по-добре, защото тук са много очевидни отношенията, противоположно на статуята на Агесандър, у която коремът твърде много изпъква отдолу. Доколкото разбирам, тази възхитителна изпъкналост на бедрата отпред придават упражненията на мускулите, които повдигат краката напред. Но това е малко. При нея — скулпторът премина към Таис — са извънредно силни тези дълбоки мускули, които свързват крака с таза. И у крито-елинката, и у нубийката няма ни най-малко отклонение при свързването на краката с таза. Това също не е случайно. Много от тях притежават този дар на Харитите от рождение. При Таис очертанието на бедрата е още по-стройно от упражненията на мускулите, които се очертават отзад и нагоре: ето този мускул по средата между два по-големи и други, които не могат да се напипат, но приповдигат слоя на по-горните мускули. Всички те съединяват таза и бедрото, движат крака встрани, отклоняват го назад и изправят туловището. Аз бих ги нарекъл танцувални, а тези, които събират краката — ездачески! Запомнете, жените трябва да развиват своите дълбоки мускули, а мъжете — външните. Имайте това предвид, когато създавате прекрасен, здрав и хармоничен образ, силен, без грубоватост, какъвто и трябва да бъде у дъщерите на Елада. И не само на Елада — на цяла Ойкуменс! Гъвкавост, без да се загубят силите на Ерос и на майчинството! Ето това е идеалът и канонът, много различен от милоската статуя на Агесандър и също така у състезателките на бягане и амазонките на Поликлет. Жената не е нежен младеж, тя е нещо противоположно и много по-силно. У жените на всички народи са разпространени танци, с извивания на талията, с въртене и поклащане на бедрата. Това са естествени за тях движения, които упражняват вътрешните мускули, създават гъвкава талия и полират вътрешните органи на лоното, където се зачева и оформя детето. Там, където тези танци липсват, защото съм чувал, че някои народи ги забраняват, там раждането на деца е мъчително и потомството е по-слабо.

Големият скулптор завърши словото си и се оттегли доволен, а бурният възторг на учениците му, които го слушаха, затаили дъх, беше израз на общо съгласие.

Клеофрад се вдигна от своето място и застана между Таис и Ерис.

— Никой освен тебе не би могъл да го каже по-ясно и по-умно. Аз ще добавя само едно, може би защото съм запомнил Агесандровата Афродита като образец противен на моите възгледи. Погледнете, пред вас са две прекрасни жени от съвсем различни народи. Великият Лизип веднага ни показа колко те си приличат, създадени от боговете по един и същи канон. Но забрави една много важна черта на красотата — гърдите и на двете са разположени високо, с широки чаши и по-закръглени, отколкото у модела на Агесандър. Гърдите на неговата Афродита, въпреки зрялото тяло, са заострени като на младини, а същевременно техните средоточия са поне с цял дактил по-ниско, отколкото на Таис и Ерис. Това не е грешка на майстора, а само сляпо спазване на модела — такива пропорции са чести у сирийките.

— Ти си прав, Клеофрад, аз не съм запомнил така добре като теб творбата на Агесандър и съм съгласен с думите ти — отговори Лизип.