Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Появил се е нов скулптор, голям майстор. Неговата статуя на Афродита за храма в Мелос — обясни Лизип — се е прочула сред ваятелите, макар че според мен тя повече прилича на Хера.

— Личи си, че за модел е послужила не елинка, а по-скоро сирийка. Тези жени имат прекрасни гърди и рамене, но нямат талия, задницата им е плоска и увиснала. Краката им винаги са нехармонично тънки — прекъсна го Клеофрад.

— Всичко това Агесандър умело го е драпирал — каза Диосфос, още един ваятел, познат на Таис.

— Но не е съумял да скрие тромавата средна част на тялото — възрази Лизип — и зле развитата долна част на корема.

— Не разбирам възторзите — спокойно каза Клеофрад, — аз не обсъждам майсторството на Агесандър и не завиждам на неговото голямо умение, а само не одобрявам избора на модела. Нима неговата богиня има елинско лице? Той ѝ е предал канонически профил, но костите на главата ѝ ще ви се сторят крехки и тесни, както и подхожда на сирийка или някоя друга жена от народите на източния бряг. Нима никой не е забелязал сближените ѝ очи и тесните челюсти?

— И какво лошо има в това? — усмихна се Стемлос.

— Лошо е дори за твоите коне — отби Клеофрад, — припомни си широкото чело на Буцефал. А за нас елините, древните критяни и египтяните най-любим образ е образът на Европа, превеждай както искаш това старинно име: евриопис — широкоока или европис — широколица, а по-точно и едното, и другото. И досега още на празника Елотий носят костите на Европа в Крит в огромен венец от мирта. Трябва и ние, художниците, повече да гледаме своите жени и техните прародители, а не да се увличаме в търсене на чуждоземни модели, които може би са хубави, но не са по-красиви от нашите.

— Браво на тебе, Клеофрад! — възкликна Лизип. — Едно от многото прозвища на моята приятелка Таис е именно широкоока. Нима не си забелязал колко прилича тя в лицето на Атина Партенос на, Фидий? Спомняш ли си онази парадигма — модел за няколко копия с корона и с очи от хризолит?

За учудване на присъствуващите индийците започнаха да се кланят, кръстосвайки ръце с някакви одобрителни възклицания.

— Добре ти е на тебе, Евриопис — усмихна се Лизип на Таис, погледна Ерис и добави: — Ние те поканихме да ни послужиш за модел в спора. Ще се наложи ти и Ерис да постоите голи. Искаме да видим у тебе съчетанието на древната критска и нашата елинска кръв. А в Ерис също така са се слели древна нубийска и друга, вероятно либийска кръв. — Той ѝ каза да се качи на тежка широка табуретка за модел. Таис послушно смъкна дрехите си в ръцете на незагубилата спокойствието си Ерис. Обща въздишка на възхищение се разнесе в ателието. Тук всички се прекланяха пред женската красота, ценейки я като най-голяма скъпоценност на природата.

— Морфе телитерес гоетис! О, вълшебни, омайващи женски форми! — възкликна един от младите поети от Хиос. Клеофрад замря, поставил дланта си като щит към лявата страна на лицето си, и не сваляше очи от меднозагорялата фигура, която стоеше непринудено, сякаш беше насаме пред огледало, а не на подставка пред събралите се. Спокойната увереност в собственото си съвършенство и че не може да предизвика сред художниците нищо освен благоговение, обкръжаваха младата жена с явното покровителство на безсмъртните.

— Намери ли това, което търсеше? — запита Лизип.

— Да! — почти извика Клеофрад.

Индийците трепнаха, учудено гледайки обхванатия от пламъка на вдъхновението елин.

— Това е най-древният облик на жена — тържествуващо каза Лизип, — здрава, не висока, широкобедрена, кръглолика, широкоока — нима не е прекрасна? Кой от вас може да възрази? — обърна се той към учениците.

Лептинес, ваятел от Ефес, каза, че именно такъв облик са пресъздавали преди два века художниците на Йония, да вземат дори само Екзекиас и Псиакс.

— Те сякаш са копирали нейното лице и тяло. — Ваятелят посочи Таис.

— Не мога да си обясня — каза Лизип, — защо само два канона на скулптури от миналия век са на мода сега. Единият е подражание на ненадминатите Кори на Акропола, който възпроизвежда висока жена с мощен гръден кош, с широко разположени гърди, широки рамена и коремни мускули, като у атлетите-мъже. Те са слабо подвижни и не се нуждаят от силно развити задни мускули, затова са по-плоски отзад. Другият канон, въведен от Поликлет, от Кресилай, може би дори от Фрадион е широкоплещеста, теснобедрена жена с малки гърди, без талия, повече прилична на момче и също с неразвити отзад мускули. Такива са състезателките по бягане, амазонките, атлетките на тези художници. Ти, ефесецо, познаваш ли статуите, които са създали за светилището на Артемис в твоя град назованите от мен скулптори преди сто или повече години?