Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Те са изопачили облика на Артемис и на амазонките! — възкликна Лептинес. — Влюбени в младежи-ефеби, те са се стремили да открият в жената същият този образ на момче. А за какво му е притрябвало на един истински мъж момче вместо жена? Простият и суров живот на моите прадеди, избягали от дорийските завоеватели по бреговете на Мала Азия, е създал здрави, силни, гъвкави жени, с малък ръст. От тях и от карийските и фригийски жени, които са отишли по-далече на север и са стигнали до Понта на река Термодонт, е възникнал градът на амазонките. Те са служили на Артемис с девиза: «Никакво подчинение на никакъв мъж».

— Колко интересно говориш ти, ваятелю — възкликна Таис, — значи, аз съм жена не за лек живот?

— От чистия старинен род, от онези, които са живели тежко — отвърна Лептинес.

— Ефесецо, ти ни отвлече настрана — намеси се Лизип. — Макар и да говориш интересни неща. Ерис, застани тука! — Той посочи втората табуретка до Таис.

Черната жрица въпросително погледна господарката си.

— Ела, Ерис, не се смущавай. Те не са обикновени хора, това са художници. И тук ние не сме просто жени, а въплъщение на богини, нимфи, музи — всичко онова, което възвишава мъжа поет, насочва неговите мечти в просторите на света, морето и небето. Недей да се противиш, ако те опипват. Те трябва да знаят какви мускули се крият под кожата, за да изобразят правилно тялото.

— Разбирам, госпожо. Защо тук има само мъже, а няма жени скулпторки?

— Ти зададе сериозен въпрос. Ще запитам Лизип. Аз лично мисля, че между нас няма такава любов и стремеж към образа на жената, както у мъжете. И не сме дорасли още да разбираме красотата извън личните отношения… може би и да има скулптори жени от последователките на лезбоската Сафо?

Ерис се изправи до нея, тъмна като египетски бронз, без онова самоуверено кокетно превъзходство, което изпълваше Таис, но със спокойствието на равнодушна към земните грижи богиня, която само с живата си младост заличава впечатлението за сурова, дори печална съдба.

— Бомбакс! — изумен възкликна Лептинес. — Те си приличат!

— Така и предполагах — каза Лизип, — еднаквото назначение на телата им и еднаквата степен на хармония неизбежно водят до прилика. Но нека да разгледаме поотделно тези черти, за да разберем Агесандър и неговите предшественици, които обърнаха модата на елинската скулптура към чужди образи и модели. Ти, Клеофраде, и ти, Лептинес, макар и млад, но явно разбиращ истинския език на телесните форми, ще ме поправяте или допълвате, защото не съм голям познавач на женската красота. Не трябва да повтаряме разпространената грешка сред художниците на Елада, която ваятелите и живописците на Египет и Крит не са допускали. Това е особено важно, когато се стараете да създадете събирателен образ, предназначен да поднесе красотата пред целия народ, а не направен само за този който го е поръчал и който служи само на двама: нему и на художника. Често боговете даряват художника с дар за виждане и повторение, вдъхват му нежна чувствителна душа, като в замяна на това му отнемат част от мъжеството…

Лизип забеляза как пламнаха страните и се сключиха веждите на слушателите му.

— Не искам да обвиня художниците, че са по-малко мъжествени в сравнение с един среден обикновен човек. Аз говоря за Хераклово мъжество в гневна душа, присъщо на герои и знаменити мъже. В сравнение с тях вие сте нежни…

— И какво лошо има в това? — не изтърпя Лептинес и прекъсна учителя си.

— Нищо. Но изискването към един голям художник не е по-малко, отколкото към героя, щом се е заел да създаде велико произведение на изкуството! А недостатъчното мъжество ни въвежда в грешка при избора на модел и образа на жена, ние говорим за жените и в случая това е най-важно от всичко. Колко често художникът избира модел и създава изображение на дева или богиня с едри черти на лицето, мъжеподобна, широкоплещеста и висока. Един герой никога няма да избере такава, не ще я избере и силен, мъжествен човек, водач на хора. Героят има нужда от жена, изпълнена с женствена сила, способна да му бъде другарка и да му отгледа здраво потомство. Такива избраници са познавали художниците от ранни времена, защото самите те са били едновременно и воини, и земеделци, и ловци.

Гледайте и слушайте! Ръстът и на двете, както подобава на Харити, не е висок, почти е еднакъв. Таис е висока — Лизип присви безпогрешно око — три лакти и три палести, а Ерис с половин палеста по-висока. Това е по-малко от нашия съвременен канон на живите персийки и финикийки.