Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Виждаш ли, Ерис? Трябва да приемеш подаръка. От подобен знак на уважение не можеш да се откажеш. Чужденецът е открил в тебе душевно съвършенство. Как каза индиецът? Читрини ли? Какво е това? — високо запита тя.

— Нека помолим почтения гост да ни обясни — подкрепи я Лизип.

Възрастният индиец поиска една дъска с пласт алабастър отгоре.

Художниците използуваха такива дъски за големи скици. Преводачът пристъпи напред, поклони се, вдигна ръце и ги постави пред челото си в знак, че е готов да служи на госта и на домакина.

— Преклонението пред жената, пред нейната красота, у нас е, струва ми се, по-силно — започна индиецът — и силата на прекрасното в нашата страна е по-голяма, отколкото у вас. Ние считаме, че любовното съчетание на мъж и жена в подходяща обстановка увеличава духовността у двамата и подобрява Психея — Душата на потомството, което се зачева. Дори великите и най-великите богове не само са покорни пред чара на небесните красавици апсари, хетери според вашето разбиране, но ги използуват като най-силно оръжие. Главната небесна хетера Урваши е определена да съблазнява мъдреците, когато те достигнат твърде голямо съвършенство черпейки от могъществото на боговете. У нас физическата любов е възвисена не само до служене на красотата и тайните на природата както в Елада, но и до служене на боговете, както е било у прадедите на индийския народ в Крит, в Азия и Финикия.

Сред множеството богове и богини има многобройни слънчеви красавици в небесата — сурасундари или апсари, помощнички на Урваши. Едно от главните им деяния е да вдъхновяват художниците да създават прекрасното, достъпно за разбиране и утеха на всички хора. Слънчевите момичета носят на нас, художниците, собствения си образ и затова се наричат читрини, от думата «читра» — картина, статуя, словесно поетично описание. Вдъхновявайки ни с вълшебната сила на изкуството, със способността да сътворим чудото на красотата, читрините ни подчиняват на общия закон: който не изпълни своята задача, изгубва силата си и ослепява за невидимост, става обикновен занаятчия.

— Колко прилича това на орфическото учение за музите — пошепна Лизип на Таис, — ненапразно според преданието Орфей е донесъл своите знания от Индия.

— Или от Крит — едва чуто отвърна атинянката.

— Една от главните тайни на майсторството на художниците — продължаваше индиецът — е неизчерпаемото многообразие на цветове и форми в света. Душата на кой да е човек винаги ще намери отзвук на своя зов (ако позове), а тайната ще разпали интереса. Но има главни форми, както и главни богове. Да бъдат предадени, ще е най-трудно и това изисква от майстора възвишен подвиг. Затуй пък създаденото ще надживее и планини, и реки по лицето на земята, като вечния живот от висшия свят.

— Ето защо цялото множество читрини се характеризира с общи, свойствени на всички тях черти. Този женски образ е описан от поета хиляда и петстотин години преди нас.

Индиецът протегна ръце и заговори напевно на някакъв друг език, явно цитат. Преводачът безпомощно се озърна. Тогава друг индиец се зае да му преведе на обикновен, достъпен за неговите познания език.

«Тази жена е радостна танцьорка, смела възлюблена, гъвкава и силна читрини — невисок ръст, много тънка талия и закръглено извити бедра, със силна стройна шия, малки ръце и крака. Рамената ѝ са прави, по-тесни бедра, гърдите и са много здрави, високи, приближени една до друга, защото са широки в основата си. Лицето ѝ е кръгло, носът прав и малък, очите големи, веждите тесни, косите по-черни от индийска нощ. Нейният естествен мирис е мирис на мед, ушите ѝ са малки и високо разположени…» — индиецът си пое дъх. — А сега погледнете ги — внезапно каза той, протягайки ръка към Таис и Ерис, — вдъхновеният от боговете поет, умрял толкова отдавна, е описал и едната, и другата. Нима е необходимо друго доказателство за безсмъртието на красотата на читрини?

Елините избухнаха в шумни възгласи на одобрение и възторг.

Лизип, който преди малко беше заповядал да донесат от другата стая една кутия, се приближи до оратора, грижливо носейки статуетка от слонова кост и злато, висока един подвес.

— За тебе дар, индиецо, като потвърждение на казаното от тебе. — Лизип вдигна статуетката на дланта си.

Времето беше повредило малко статуетката на полусъблечена жена, накърнило бе лицето, украсата на главата и и дясната ръка. С лявата си ръка жената придържаше широка до петите пола с два волана, които се извиваха нагоре, с дълбоки клинове, спуснати по средата надолу, подобно на буквата «мю» с удължена и остра средна част. Свободният широк пояс падаше косо, откривайки почти целия корем, много тънката талия и горната част на закръглената линия на бедрата. Големите подаващи се като полукълба високо и тясно разположени гърди изглеждаха прекомерно развити за тясното тяло и нешироките рамена. Повреденото от времето лице бе запазило кръглото очертание и упорития поглед на дългите широко разположени очи.