Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Читрини ли е? — запита с усмивка Лизип.

— Читрини! — закима индиецът. — Откъде е?

— От остров Крит. Познавачите считат, че е на хиляда и петстотин години. Значи, е връстница на твоя поет. Вземи я.

— На мене ли? — Индиецът отстъпи назад с благоговеен ужас.

— На тебе! Отнеси я в своята страна, където вярванията, каноните на изкуството и отношението към жените имат толкова много общо с голямото загинало изкуство на Крит.

Индиецът каза нещо на другарите си и те заговориха високо и възбудено, като махаха ръце също като атиняните на агората.

— Днес за нас в твоя дом, мъдри учителю, наистина е празник — отново заговори възрастният индиец, — ние отдавна сме слушали за твоята слава като най-неподкупен и най-велик художник на Елада, дошъл в Азия заедно с Александър. И се убедихме, че има много по-голяма слава в дълбочината и щедростта на твоите знания, видяхме в твоя дом едновременно две сурасундари — читрини. Но този твой дар е нещо съвсем особено. Може би въпреки всичката твоя мъдрост ти не знаеш преданието, според което на запад е съществувала страна, погубена от страшни земетресения, подводни изригвания на вулкан…

— Зная, и тя знае — отвърна Лизип, посочвайки Таис и онези от моите ученици, които са чели «Критий» и «Тимей» на Платон. На запад е била разположена богата и могъща морска държава със столица Град на водите, погинала от гнева на Посейдон и Гея. Египетските жреци, от които Платон е узнал преданието, не са дали точно местонахождението на тази страна, наречена Атлантида. Последователите на Платон считат, че Атлантида е разположена на запад от Херкулесовите стълбове в големия океан. Наистина «Критий» е останал незавършен и ние не знаем какво още можеше да ни каже самият мъдрец.

— Тогава ти знаеш нещо съвсем друго. Нашата легенда твърди, че морската държава уж се намирала във вашето море. Нейното положение, описание и време съвпадат с остров Крит. Времето на гибелта — не на страната, а на нейната мъдрост и на цвета на народа ѝ — е станало преди единадесет века.

— Точно по време на загиването на Критската държава при страшно изригване и наводнение — каза Лизип, обръщайки се към Таис.

— Някои от най-способните и учени хора на Крит, оцелели от катастрофата и от пленяването от народи, които са нападнали Крит, щом рухнало неговото могъщество и загинала флотата му, избягали на изток в своята прародина в Ликаония и Киликия, а също така във Фригия. Като намерили местата за заселване заети, те продължили да се скитат. Преданието не ни казва нищо за това как са стигнали до река Инд, където са основали свои градове, намирайки родствени с тях народи — дравидите и ги научили на изкуствата. В преданието няма нито думица дали те са пътували по сухо през Партия, Бактрия и през планините или пък са успели да се спуснат надолу по Ефрат и да попаднат по море в устието на Инд, използувайки способностите си на видни мореплаватели. Сега ти виждаш, че твоят дар е свещен, защото през хилядолетието ни предава изделие на ваятел от онези, които са основали изкуството в нашата страна. Не ми стигат думи да ти благодаря, Лизипе!

Индийците като един се приведоха в нисък поклон пред малко смаяния велик ваятел. После възрастният индиец отиде при Таис и Ерис, ослепително красиви в слънчевожълта и тъмносиня екзомиди. Като взе ръката на всяка една от тях, той ги постави до челото си и каза неразбираеми, подобни на молитви или на заклинание думи, които останаха непреведени.

След това четиримата индийски гости покриха статуетката с белоснежна тъкан и благоговейно я понесоха у дома си. Ерис стоеше, навела очи, още по-смугла от горещата червенина. Лизип гледаше след гостите си и само разпери ръце.

— Аз съм съгласен с индийския майстор, че в живота рядко се случват такива интересни дни на срещи и разговори — заяви той.

— Би ми се искало да се срещна пак с него — каза Таис.

— Ти скоро ще се видиш с пътешественик от още по-далечната и странна Срединна империя, току-що пристигнал в Екбатана.

— Ще го поканя у дома си ли?

— Не. У тях може би това не е прието. По-добре ела при мен. Аз ще направя така, че да избегнем събирането на много хора и да беседваме насаме. Уверен съм, че много нови неща те очакват, пък и мене.

Таис радостно плесна с ръце и нежно целуна своя приятел, който ѝ беше заменил мемфиския учител.

Обаче новите неща започнаха съвсем другояче, не така, както очакваше Таис.

Един ден, след като се беше запознала с Клеофрад, при нея дойде един от участниците в събранието при Лизип, ценител на изкуството — богат млад лидиец, който беше увеличил своето състояние чрез търговия с роби и добитък. Той дойде, съпроводен от един писец и силен роб, който мъкнеше тежка кожена торба.