Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Разкажи ни за себе си, Ерис — помоли Лизип, — ти сигурно си дъщеря на известни родители, от добър род и по двете линии — мъжка и женска. Такова съвършенство, калокагатия, се придобива само след дълго очукване на поколенията. То не е като талант.

— Не мога, велики ваятелю! Нищо не зная и само смътно си спомням някаква друга страна. Взели са ме съвсем мъничка в храма на Майката на боговете.

— Жалко, много интересно би било за мене да науча. Сигурно би се потвърдило онова, което знаем за нашите знаменити красавици: Аспазия, Лаис, Фрина, Таис и Егесихора…

Таис се върна с бяла, обточена със синьо екзомида в ръка.

— Облечи я! Не се стеснявай, не забравяй, че те са художници.

— Още при първото посещение почувствувах, че те са други — отвърна Ерис и все пак се затули зад господарката си.

Таис вчеса Ерис и постави на главата ѝ великолепна златна стефане. Атинянката я накара да обуе вместо простите сандали, па макар и с бойни нокти, други, изящни, от посребрена кожа, чийто главен ремък се привързваше с две панделки и със сребърни токи към трите ивици кожа, които обхващаха петата, и с широка гривна със звънчета на глезена. Ефектът беше поразителен. Художниците запляскаха бедрата си.

— Та тя е етиопска княгиня! — възкликна Лизип.

— И на теб ще отговоря, както и на онзи озлобен лидиец. Тя не е княгиня — богиня е! — каза Таис.

Великият ваятел изпитателно изгледа атинянката — шегува ли се, или говори сериозно, не можа да разбере и за всеки случай каза:

— Ще се съгласи ли богинята да послужи за модел на моя любим ученик?

— Това е неизбежно задължение на богините и на музите — отвърна Таис вместо Ерис.

Животът на Таис в Екбатана, след като Клеофрад започна да моделира нея, а Ехефил — Ерис, потече еднообразно. И двете трябваше да стават още с първите лъчи на зората. Ваятелите, както и лично Лизип, обичаха утринните часове, когато слънцето едва се подаваше иззад източните хълмове и облаците над гигантския гранитен хребет на запад порозовяваха и се разпръскваха от силата на Хелиос. Ехефил не бързаше, работеше бавно и не уморяваше много Ерис. Но Клеофрад се трудеше яростно, сякаш обзет от вдъхновено безумие. Избраната от него поза не беше никак лека дори за така добре развита физически жена като Таис.

Лизип, който бе преградил за ваятелите част от верандата, неведнъж идваше да спасява приятелката си.

Учудващо малко вести идваха от Птолемей. Той престана да пише дълги писма и само на два пъти извести за себе си чрез устни донесения на военачалници, които се завръщаха в столицата на Персия болни или ранени. Всичко се развивало благополучно. Двата отряда, на които се разделила армията — на Хефестион и на Александър, преминали по различни пътища ледените проходи на страхотна височина, където човек не можел да се стопли и страдал от сънно замайване. Сега войските се спущали към желания Инд.

Веднъж Лизип отведе Таис в своите покои. Там, зад грижливо прикритата врата имаше абсида с висок като пролука прозорец, който напомни на Таис мемфиския храм «Нейт». Тесен лъч от обедното слънце падаше върху плоча от чисто бял мрамор и хвърляше върху Лизип ивица светлина. Суровата сериозност и тази светлина върху главата на ваятеля му придаваха вид на жрец на тайно учение.

— Нашият велик и божествен учител Орфей е открил овомантията, или гадаенето по яйце. Може понякога да се разпознае бъдещето на птица, вложено в белтъка и жълтъка. Онова, което тя трябва да понесе в своя живот, след като се роди. Разбира се, могат да предсказват само просветени хора, които са способни да открият знаците и после да ги разгадаят чрез многостепенни математически изчисления. Разните птици имат различно назначение в живота. За това, което искам да узная аз, трябва яйце на птица, която дълго живее и високо лети, най-добре от грифон. Ето го — ваятелят взе от парче овча вълна голямо сиво яйце, — на помощ му идва друго яйце, от планински гарван! — Лизип умело разсече с остър кинжал яйцето на грифона по дължина и остави съдържанието да потече по мрамора. Яйцето на гарвана той изля върху черна лакирана плочка. Като се взираше внимателно в едното и в другото, той ги съпоставяше, шепнеше си нещо и пишеше непознати знаци в края на мраморната плоча. Без да смее да помръдне, Таис наблюдаваше това, което ставаше, и нищо не разбираше.

Накрая Лизип започна да пресмята и да съпоставя. Таис се наслаждаваше на почивката след тежките сеанси при безмилостния Клеофрад и не забеляза как слънчевият лъч се измести наляво и слезе от дъската. Лизип бързо се изправи, изтривайки потта от голямото си плешиво чело.