Иван Ефремов - Атинянката Таис

Птолемей беше храбър и внимателен, твърде далновиден, не се стремеше към параден блясък, знаеше цената си, но не се хвалеше и постепенно изпъкна пред останалите шест пълководци на Александър като най-надежден и всестранно предвидлив. Той водеше дневник на похода и в подробните си писма до Таис прояви писателски талант. На жена му ѝ се струваше, че нищо не може да се случи с този умен воин, когото съдбата водеше към висок полет. Само близостта на свръхчовека Александър хвърляше сянка отгоре му…

Таис се върна на писмото на Хезиона, което бе прекъснала да чете.

Тиванката я канеше във Вавилон, в собствена къща придобита от Неарх, преди да замине. Александър го бе извикал в помощ на другия моряк — Онесикрит, заместника на Неарх по определяне на пътя и разчитането на картите. Неарх бе потеглил към Бактриана с отред корабостроители, за да участвува в похода отвъд Индия, към онези далечни краища на света в края на океана, до които не беше успял да стигне през степта. Отвъд големите планини на Парапамиза и Хиндокуш течеше река Инд, която някъде на запад се сливаше с Нил. Далече на юг, само на няколко хиляди стадии, завършваше сушата.

Неарх за дълго се бе разделил с Хезиона. «И представи си… — Таис мислено чу звънкия смях на Хезиона — последното известие от Неарх! Моят храбър моряк е назначен да командува агрианската конница освен своите съплеменници, критските стрелци, които са останали съвсем малко…»

«Изглежда, че аз също трябва за дълго да изоставя надеждата за скорошно връщане на Птолемей и сама да се погрижа за възпитатели на сина си» — помисли Таис и бързо изчете до края писмото. Хезиона пишеше за строящия се във Вавилон голям театър. Александър бе заповядал, за да бъдат доставени по-бързо материали, да се разглоби и разруши кулата Етеменани, като по този начин извърши варварска постъпка, немислима за истински елин, макар че кулата беше много повредена от времето.

Статуята на Александър, направена от Лизип, била поставена в двора на един от храмовете. Намерили се жреци за новия култ и извършвали пред нея богослужение… Притиснала писмото с кинжала, Таис дълго време остана в размисъл, слушайки шумоленето на вятъра в твърдите листа на дърветата, които засенчваха терасата. Бързо се изправи, удари един сребърен диск по източен маниер, призовавайки робинята си и ѝ нареди да донесе принадлежности за писане.

«Първа година от сто и тринадесетата олимпиада. Хезиона, радвай се. Струва ми се, че трябва да дойдеш в Екбатана и тук да чакаш завръщането на армията от индийския поход. В този град живея вече три години. Веднъж през зимата за няколко минути валя сняг! Тогава си спомних за родната Атина, където има сурови зими и веднъж в годината снегът се задържа почти през целия ден! Приликата с твоята Тива ти откри още с първото си идване! И въздухът тук на височината донякъде прилича на лъчезарния, чист и животворен въздух на нашата Елада, на полъха на Олимп и на крилата на свещените птици. Навсякъде в Азия, с изключение на трите благословени града на Йония — Хиос, Клазомен и Ефес, слънцето е тежко, ослепително, потиска ума и чувствата, а прахът забулва хоризонта. Даже в Египет светлината е много силна, а въздухът не искри, преливайки се във вълшебни лъчи, в които така ясно се очертават всички предмети. С такова очарование биват обгърнати жените и статуите, че всеки елин става художник. Време ти е да отдъхнеш от влажната жега и мухите на Вавилон. Аз се страхувам за Александър, Птолемей, Хефестион и всички наши хора, прекарали тия три години в битки и походи отвъд пределите на Персия, от Хирканското море на птиците, из степите и планините, където зимата носи снежни вихри и студ, непознати за Елада. Съпротивата на бактрийците, согдианите и особено на скитите е надминала въображението на Александър и възможностите на неговата армия. Пробивайки си път далеч на изток, армията от изпитани ветерани постепенно се топи, а жителите на покорените страни, от които се състои почти половината войска, са много по-несигурни.

Александър, възвеличен поради нечуваните в историята победи, божествен фараон на Египет, комуто вече се покланяха като на бог в най-древните градове на Месопотамия — Майка на народите, започна ревниво да посреща всяко противоречие. По-рано, уверен в своята мъдрост и сила, той спокойно изслушваше приятелите си, когато спореха с него. Сега това му се струва унищожаващо достойнството му на велик цар и завоевател. За нещастие азиатците излязоха опитни ласкатели, готови на всякакви унижения. Веднъж моят учител в Египет каза, че най-страшната отрова дори за много мъдър и силен човек е постоянното превъзнасяне и възхвалата на делата му. Александър изпи пълна чаша от тази отрова и стана способен на неща, несъвместими с неговата наистина велика личност. Ти знаеш вече за убийството на доблестния, макар и глупаво пустославен Филотас, началника на хетайрите и личната охрана на Александър. Свършил с Филотас, Александър незабавно изпрати убийци тук в Екбатана, където беше началник старият изпитан негов воин Пармецион, убиха и него, преди да бе чул за наказанието на сина си. Обвиненията в заговор срещу Александър, струва ми се, са измислени от услужливи съветници, за да оправдаят убийствата. След тези прояви на несправедливост последваха други. Едва ли си чула за избитите бранхиди? Когато нашата войска с голям труд и опасности преминала през пълноводната и бърза Оксос, наричана още Река на морето, насреща ѝ излязла огромна тълпа дрипави, диви и мръсни хора. Те развявали зелени клони — бранхи (оттук идва прякорът им), танцували и викали от радост на обезобразен до неузнаваемост койне. Така изглеждали потомците, внуците и правнуците на елинските пленници, откарани от Ксеркс в най-далечните краища на Персия да работят по източните ѝ граници. Александър се отдръпнал встрани, намръщен разглеждал подивелите дрипльовци и внезапно разярен, заповядал да избият всички до един. Жалката тълпа не успяла да се разбяга.