Иван Ефремов - Атинянката Таис

Момченцето искаше разрешение да се разходи с Боанергос. Ройкос твърдеше, че е по-добре да се почака, докато бъде окончателно обяздено малкото конче от планините на Иберия, което беше изпратил Птолемей. Таис помири двамата с обещанието сама да изведе сина си по време на вечерната разходка, която тя свято тачеше, за да запази формата си в случай на неочаквано отпътуване.

Леонтиск изприпка по широките стъпала надолу в градината към павилион от груб сив камък, който Ерис си бе харесала и се усамотяваше в него. Никой не смееше да наруши и нейния покой в часовете, когато бившата черна жрица седеше и бленуваше с отворени очи неизвестно за какво. Позволяваше се само на сина на Таис да изтича до павилиона и да извика Ерис, приканвайки я да се борят и да се състезават в тичане. В това бясно лудуване често вземаше участие и майката, която с увлечение тичаше по просторната площадка пред къщата. Финикийката За-Ашт все пак замина в Тесалия със своя Ликофон. В къщата беше се появила Окиале — тъжно, добро и срамежливо момиче от Северна Сирия. За Окиале нямаше нищо по-ценно от Леонтиск. Тя прекомерно глезеше момчето, без да слуша дори Ерис, от която много се страхуваше. Впрочем, единствено дете сред бездетни жени, той не можеше да не бъде глезен, при това толкова пъргав, умен и хубавичък, какъвто беше синът на Таис. Главна опасност беше готвачката, винаги готова да даде малко повече храна на детето в някое тихо кътче. Едва сега Таис разбра смисъла на онзи обичай, разпространен в цяла Елада: непременно синовете да се дават за възпитание на многодетни роднини. Във всеки случай далеч от майчиния дом особено ако е богата къща с многобройни робини и слуги. Спартанците считаха, че войници могат да станат само деца, израсли отделно от родителите си а специални военни общежития. По-просветените атиняни, беотийци, тесалийци прилагаха военното възпитание, като го съчетаваха с необходимото образование. Наблюдавайки растежа на сина си, надарен с енергията и пъргавината на двамата си родители, Таис с нетърпение чакаше връщането на Птолемей, за да настани той момчето сред негови връстници и опитни учители. Кой знае защо, нито веднъж не и мина през ум, че Птолемей може да загине в неизвестните простори на Изток, накрая на земята и на Покрива на света, както бе загинал Леонтиск в Александрия Есхата — най-далечната, някъде отвъд Согдиана и Пясъчната река — Яксарт след ожесточено сражение със скитите. Тялото му е скрито под здрава плоча в града-крепост Александрия Есхата, наречена от македонските воини Нимфе Танатон — годеницата на смъртта. Много жертви поразиха стрелите на твърде бързите за тежката македонска конница кавалеристи, с дълги мечове и силно извити лъкове. Лично Александър дълго време куцаше от стрела, която му беше счупила малкия пищял. Той укротяваше своя гняв с яростна смелост, хвърляйки се срещу враговете пръв пред всички. И получи такъв удар по главата с камък от прашка, че дванадесет дни виждаше зле и до края на похода не можеше да мисли така божествено ясно и бързо, както по-рано. Последните сражения със скитите подкосиха силите му. Царят се връщаше от Александрия Есхата на носилка след сключения вече мир с тези странни племена от степните, които се простираха далече в студената страна на тъмнината отвъд Морето на птиците, Танаис и Евксинския понт. Кой би могъл да помисли, че след няколко столетия на мястото на Александрия Есхата ще израсне прекрасен град, който ще нарекат на езика на бъдещите народи Тирози Чихон — Годеница на мира!

Неведнъж Таис си спомняше разказа на Леонтиск за Масагета, наказан от Александър след сражението при Гавгамела. Младият вожд излезе пророк. Бойната тактика, за която той беше говорил на Александър, бе приложена от скитите и в края на краищата бе спряла непобедимата армия в нейното напредване на Изток. Александър свърна на юг, нагоре по течението на Реката на пясъците, към гигантските ледени върхове на Покрива на света и Парапамиза, които блещукаха на хоризонта още в началото на похода преди близо три години. Безкрайно храбър, скромен и мечтателен като всеки тесалиец, Леонтиск бе изчезнал от нейния живот. Той бе умрял от раната си на третия ден след сражението, с усмивка на уста, както подобава на елин. Той повикал Хефестион и предал последен поздрав на Таис и цялото си имущество, оставено в Екбатана — значително количество злато и скъпоценности. След една година по поръка на Таис издириха роднини на началника на конницата в едно селище, близо до Фтия, на които Таис изпрати всичко, с изключение на някои неща за спомен.