Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Не, не, не! — Финикийката изскочи напред със святкащи очи.

— Я стига, котенце! Щом си се влюбила, мълчи си! — скастри я началникът на войниците.

За-Ашт искаше да отговори, когато изведнъж се разнесе рязко чукане с нещо твърдо по вратата откъм храма.

— Идва потеря! — Кой знае защо, весело се усмихна лохагосът. — Отвори вратата, Пилемен!

Войникът, който бе най-близо до вратата, се подчини. Втурна се цяла група черни жрици с факли, предвождани от една старша, увенчана със златна диадема. До нея вървеше разплакана същата жрица, която беше идвала да повика Таис и бе покорила Ликофон.

— Виждаш ли, Кера, колко кръв има? Не съм го съжалила, аз ударих точно, но не знам какво го е спасило.

— Ти си ударила точно — отвърна вместо старшата началникът на македонците, — но го е спасила златната огърлица, което туй младо магаре надянало за тебе!

— Виждам! — съгласи се старшата. — Оправдана си, Адрастея. Ние не можем да го довършим — тя кимна с диадемата си към македонците, хванали мечовете, — нека отсъди Великата жрица. Но заради второто си престъпление Ерис трябва да бъде убита. Или, ако искаш, ще я изпратим да извършва обреди в светилището на Анахит!

Едва тогава Таис си спомни за вратарката в коридора и разбра, че ако тя не бе съжалила войника, кръвта на Ликофон щеше да изтече край заключената решетка и той никога нямаше да се добере до нейната врата!

Отзад в сумрака на коридора една от жриците държеше за косите осъдената. Бяха я освободили от веригата и свързали отзад ръцете ѝ. Старшата тръгна назад към коридора, хвърли безразличен поглед към македонците и злорадо се усмихна на ужасния вид на окървавения, пепеляво блед младеж.

— Стой, Кера! — извика Таис, запомнила страшното име на тази още съвсем млада жена. — Дай ми я! — Тя посочи свързаната вратарка.

— Не! Тя се провини на два пъти и трябва да изчезне от живота!

— Ще дам откуп за нея! Определи цена!

— Не е позволено да се оценява животът и смъртта — отказа старшата жрица и изведнъж се спря замислена. — Можеш да дадеш живот за живот — продължи тя.

— Не те разбирам!

— Жалко. Много просто. Аз ще ти дам Ерис, а ти твоята финикийка.

— Невъзможно! Ти ще я убиеш!

— Защо! Тя за нищо не е виновна. Аз мисля така — щом ние губим жрица, паднала недопустимо низко, то ще придобием друга, годна да почне отначало.

— Но убиете ли я, вие все едно ще изгубите, дори да получите замяна — възрази Таис.

— За Великата майка между смърт или живот разлика нямала!

Таис нерешително погледна своята робиня. Тя стоеше бледа като варосана стена, наведена напред и заслушана в разговора.

— Внимавай, За-Ашт, ти искаше да служиш в храма. Сега се представя случай и аз те освобождавам. Не те заменям и не те давам. Следвай само собственото си желание!

Финикийката падна на колене пред Таис, целувайки ръката ѝ.

— Благодаря ти, господарке!

За-Ашт се изправи горда и стройна и добави:

— Идвам.

— Вземи си нещата и дрехите — напомни ѝ Таис.

— Няма нужда! — каза старшата и подтикна финикийката към Адрастея. За-Ашт леко се дръпна, но черната жрица я хвана през кръста и я поведе в тъмнината на коридора. Жриците сториха път и тази, която държеше за косите вързаната, я ритна с крак в гърба. Вратарката влетя в стаята и се просна по лице върху окървавения килим. Вратата хлопна. Настана тишина. Войниците стояха объркани, докато един от тях не вдигна падналата, разряза ремъците на китките и приглади увисналите връз челото ѝ коси.

— Седни, Ерис — ласкаво каза Таис. — Дайте и вино!

— Какви странни имена — възкликна лохагосът: — беда, отмъщение, раздор.

— Аз чух да наричат две други Налия и Ата: демон и безумие — каза Таис. — Очевидно на всички черни жрици се дават страшни елински имена. Така ли е, Ерис?

Вратарката мълчаливо наведе глава.

— Правете носилка, ще отнесем Ликофон — прекъсна лохагосът настъпилото мълчание.

— Трябва да го оставите тук — възрази Таис.

— Не! Главната им началничка може да промени решението. Трябва да отнесем тесалиеца по-далече оттук. Но как да те оставим сама, господарке Таис?

— Аз имам нова прислужница.

— Тя ще те заколи като Ликофон и ще офейка.

— Няма къде да офейка. Тя спаси вече два живота, като излагаше своя.

— Виж ти! Герой момиче! И все пак ще оставя двама стражи на верандата — каза началникът.

Войниците се отдалечиха. Таис затвори храмовата врата с две резета и се зае да почиства изцапаната с кръв стая. Ерис, посъвзела се от вцепенението си, помагаше в стъргането и миенето. Без да обръща никакво внимание на съвършената си голота, тя на няколко пъти изтича до цистерната за вода и успя да се измие, яростно триейки мръсотията от пребиваването си в нечистата ниша при решетката. Съмна се. Уморена от събитията, хетерата затвори веднага входната врата и дръпна тежката завеса на прозоречната решетка, след това посочи на Ерис второто легло в стаята, защото постелята на финикийката бе изцапана с кръв.