Иван Ефремов - Атинянката Таис

Таис престана да излиза, не отиваше в храма и почти нищо не ядеше. Често нощем лежеше в безсъница и заспиваше едва на разсъмване. Толкова силна тревога бе необичайна за напълно здравата атинянка. Тя я приписваше на зловещата атмосфера на светилището на Кибела. Ако не бе я предупредил Птолемей, Таис отдавна би напуснала това «убежище», още повече, че храмът на Рея не беше никакво убежище за никого. Трябваше само да опознаеш по-отблизо нейните служителки, за да разбереш каква съдба очаква «знатната гостенка» при поражение и гибел на Александровата войска. Малкият конвой щеше да бъде избит внезапно по време на сън от могъщите стражи, а лично Таис щеше да бъде изпратена в долния храм да печели пари за Майката на боговете. При съпротива, то се знае, тук има много места, където е необходим прикован пазач. А пък още по-лошо… Таис настръхна при спомена за тайнствата на Анаитис и тръпки я побиха. Като че в отговор на мислите ѝ от храмовия коридор се донесе слабо припряно почукване на вратата. Таис скочи и се ослуша. Тя повика За-Ашт и предпазливо запита, приближила лице до горния праг:

— Кой е?

— Господарке… отвори… в името на… — гласът секна.

Таис и робинята познаха Ликофон. Хетерата се втурна за лампата, а финикийката разтвори вратата. На прага, безсилен да вдигне глава, облян в кръв, лежеше младият воин. Таис вмъкна Ликофон в стаята, а За-Ашт затвори вратата и по заповед на Таис изтича бързо при македонците.

Ликофон отвори очи, едва се усмихна и тази усмивка на умиращия я рязна с непоносимия спомен за смъртта на Менедем.

От лявото рамо на воина стърчеше познатият на Таис кинжал на жрицата на Нощта, забит с безмилостна и твърда ръка чак до дръжката. Кинжалът бе пробил заедно с дрехата и широкото златно огърлие и бе заседнал между звената. Като всяка елинка Таис разбираше от рани. Ликофон не можеше да живее с такава рана, а още повече да пропълзи по дългия коридор, макар и по наклон. Имаше нещо друго тук! Въпреки че кръвта продължаваше бавно да тече изпод кинжала, Таис не се реши да извади оръжието, преди да дойде лохагосът, който като опитен воин беше и хирург, и ветеринар на своя отряд.

Войниците дойдоха незабавно. След финикийката се втурна цяла декада (десетица) с голи мечове и копия. Войниците вдигнаха тесалиеца, положиха го на легло, лохагосът мрачно поклати глава при вида на раната и започна да опипва рамото на Ликофон. Раненият застена, без да отвори очи, а ветеранът изведнъж се ухили радостно.

— Какво, не е ли смъртоносно? — задъхана от вълнение запита Таис.

— Красивият воин е винаги любимец на Афродита! Виждаш ли, кинжалът е ударил тук и ако беше се забил направо, щеше да прониже сърцето. Но Ликофон се е нагиздил, надянал е тежка огърлица. Кинжалът, разкъсвайки едно от звената, се е отклонил към гърба и е минал между ребрата и лопатката. Ако не бе прерязана жила, с такава рана може да се сражава с дясната ръка. Но момчето е загубило твърде много кръв. Приготви повече вино с топла вода! Дай по-скоро чисто платно.

Без да губи време, лохагосът заповяда на двама войника да държат Ликофон за рамената, изтри дръжката на кинжала от кръвта, хвана я здраво и опирайки се с лявата си ръка на рамото му, със силно и рязко движение извади оръжието. Младежът нададе пронизителен вик, приповдигна се, опулил очи, и отново рухна в безсъзнание върху прогизналата от кръв постеля. Лохагосът притисна краищата на раната с пръсти, натопени в оцет, почисти кръвта около нея и много стегнато я забинтова с ивици от разкъсана ленена стола, като върза ръката към тялото. Тесалиецът лежеше тихо и безчувствено, мърдайки сухите си почернели устни. По знак на стотника За-Ашт даде на Ликофон вода с вино, което той гълташе на едри глътки. Началникът на войниците се изправи, изтри потта от лицето си и пое чаша вино, която Таис му поднесе. Черпакът започна да обикаля.

— Кой го е наредил така? — Един от воините зададе въпроса, който вълнуваше всички.

Таис се помъчи да обясни обичаите на храма, срещата на Ликофон с черната жрица и очевидно недостатъчните сили на младежа. Възможно тесалиецът да не бе съобразил, че едва неотдавна се бе съвзел от раните си.

— Е, виновни са двете страни и никой. Условието си е условие! — каза лохагосът. — Захванеш ли се — изпълнявай, не можеш ли — не се залавяй! А пък той остана жив, магаренцето му недно. Това е радост за мене. Ликофон е добър воин, само че е слабоват по женската част. А пък аз мислех, че момчето обикаля около нея — посочи той За-Ашт.