Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Отлично! Сега приеми тези дарове — и жрицата поднесе на Таис два лекитиона — флакончета от млечно бяло стъкло, добре затворени с тапи от скъпоценен тъмнорозов индийски турмалин. На един от лекитионите беше издълбан лунен сърп, а на другия — звезда с осем върха.

— Как е възможно! Не мога да приема такива скъпи неща! — възкликна Таис.

— Дребна работа! — отвърна главната жрица. — Храмът на Великата майка е богат и може да дарява и нещо повече на най-красивите жени, защото те самите са скъпоценности, създадени от Рея за нейните собствени цели. Но ти не запита какво има във флаконите. В този — тя посочи лекитиона със звездата — е онова средство, което бе разтворено в питието, което ти дадох вчера. Ако пожелаеш някога да изпиташ с някого цялата мощ на Ащорет-Кибела в образа на Анаитис — шест капки в чашка вода и пийте наполовина. А този с луната ще те освободи от въздействието на първия. Ако изпиеш само него, ще те направи студена като далечна луна. Не повече от три капки, иначе може да останеш студена завинаги… — Жрицата се разсмя рязко и злобно, заведе хетерата към нишата на страничната стена и извади оттам блестящ черен кръг, както се стори в началото на Таис, от стъкло. Тя видя в него отражението си така точно и ясно, както в обикновено огледало от посребрен бронз.

— Това огледало не е стъклено, а каменно, направено е в онези времена, когато хората са познавали само камъка. Металните руди са им служили само за вечни бои, защото още тогава са рисували картини по стените. В това огледало са се оглеждали жени преди много хиляди години, когато не е съществувал нито Египет, нито Крит… Вземи и него като дар!

— Ти ми даряваш втора скъпоценна вещ, защо? — запита Таис.

— Заедно с лекитионите, които крият отрова. Красотата и смъртта са винаги заедно, откакто свят светува.

— Смърт за кого?

— Или за този, който притежава красотата, или за този, който я взема, или и за двамата заедно.

— Нима не може другояче?

— Не може. Така е наредила Майката на боговете и не ние трябва да го обсъждаме — сурово, почти заплашително каза господарката на храма.

— Благодаря ти! Твоят дар наистина е повече от всички скъпоценности!

— И не се ли страхуваш?

— От какво?

— От тайните на Великата майка? Тогава да вървим!

На северната страна на светилището в пода тъмнееше огромен отвор с дебела колона в центъра. По окръжността ѝ спирално се виеше каменна стълба. Слабо осветеният проход водеше в храм с украса, каквато Таис не бе виждала. От двете страни на прохода на широки кирпичени скамейки бяха гъсто поставени естествени рога на исполин-ски бикове — диви говеда, извити остро, с доближаващи се към върха вертикални краища. В квадратното ниско помещение на светилището празните места между груби полуколони от червена теракота бяха украсени с великолепно направени глави на бикове от камък или глина с истински рога. Рога от глави на бикове стърчаха на западната стена нагоре, както на дивите говеда, на северната — бяха превити надолу, а на източната — широко разпрострени с хоризонтално извити върхове като на дивите бикове в Месопотамия. Странно зловещо, дори страховито впечатление правеше това светилище от незапомнени времена. Огромни рога стърчаха навсякъде: по невисоки, малки стълбове с квадратно сечение и по дълги скамейки, затруднявайки движението из храма. По най-близките до входа стени с червена охра бяха очертани контурите на бикови фигури. Между главите на биковете бяха прикрепени изваяния на женски гърди с кървавочервен цвят, в зърната на които, кой знае защо, бяха поставили клюнове на черни грифони или озъбени черепи на белки. Зад първото помещение се намираше второ, по-малко, с островърха ниша на северната стена. Три рогати глави на бикове, отвесно разположени една над друга, бяха увенчани с фигура на летяща над тях богиня, широко разперила ръце и крака. От двете страни на нишите червенееха два прохода.

Рогата развълнуваха Таис и изведнъж ярък спомен просветна в паметта ѝ. Същите символи, само че каменни, увеличени в титанични размери, отбелязваха свещените места на Крит. Атинянката бе видяла в една от добре запазените фрески изобрежение на светилище, много приличащо на това, в което беше сега. Там също различни по размери рога отделяха някакви части на стая за жертвоприношения, изобразена на фреската. Но тук естествените рогове на диви бикове изглеждаха особено зловещи и по сила на въздействието не отстъпваха на исполинските каменни рога, които се издигаха изпод земята на Крит. Таис съвсем ясно разбра дълбоката връзка между прастарата религия на Великата майка в Азия и вярата на нейните деди от Крит. Скулптурите на биковете в светилището изглеждаха особено страшни. Те не приличаха на критските великани с тъпи муцуни, с високи, устремени нагоре рога.