Иван Ефремов - Атинянката Таис

— И всеки човек ли може да постигне това?

В очите на главната жрица припламна пламък като в див звяр. Тръпки полазиха по гърба на Таис, но тя не наведе очи.

— Всеки! — отвърна жрицата. — Стига да не е урод, да е здрав и достатъчно силен.

— Как ще се определи дали е достатъчно?

— Точно за това служи и облеклото-мрежа. То е твърде здраво и за да овладее жрицата, тон трябва да разкъса мрежата с ръце. Само необикновено силен човек в огъня на силни чувства е способен на това.

— А ако не е способен и не я разкъса?

Главната жрица се наведе към Таис и тихо каза:

— Тогава ще го връхлети наказанието на Кибела. Ако той е поискал червена жрица през деня, тя ще извика и несретникът ще бъде хванат, ще го скопят на жертвеника пред Кибела и ще го направят роб на храма, ако остане жив. Черната жрица — Ламия, не вика никого. Като прегърне здраво некадърния мъж, тя му дава целувката на Кибела и го пронизва с нож ето тук — жрицата постави пръсти върху вдлъбнатината на лявата ключица.

— Какъв е смисълът на подобна жестокост от страна на Великата майка?

— Идват само много силните, красивите, уверени в себе си герои, за да станат любимци на Деня и Нощта. Раждат се деца и момичетата стават висши жрици, а момчетата — стражи и пазители на светилището. Забелязала ли си ти какви са силни, колко са големи техните копия и колко са тежки мечовете им?

— Забелязах, че всички прекрасни и висши жрици са подбрани. Но нима смисълът е само в придобиване потомство за храма? Между хилядите може да се намерят и изберат не лоши — възрази Таис.

— Ти може би си много умна за непосветена — с лек присмех («Като Ищар» — помисли Таис) каза жрицата, — разбира се, истинският смисъл не е в това. С течение на вековете хорската порода слабее и страстното безумие на Кибела-Ашорет-Атаргатис вече не ги обзема както в предишни времена. На Кибела е угоден пламът на чувствената ярост, така както любовта е угодна на Афродита…

Таис си спомни за Урания. Жрицата продължаваше:

— Служенето на; нашите девойки потопява хората в природата, като ги обединява с всичко живо, откърмено от Рея-Кибела. В това се състои щастието и жребият на мъжа, друг път не му е даден от боговете. Мъжете намират себе си и вършат това, за което са предназначени. Ако те се окажат непригодни, Великата майка ги призовава обратно при себе си, за да ги възроди към живот по-добри. И мъжете отиват при нея, без да познаят горчивината на остаряването още в пламенната си младост.

— Защо си уверена, че хората слабеят? — на свой ред, прикривайки присмеха си, запита Таис и жрицата изведнъж се разсмя.

— Погледни още веднъж изображението на Кибела-Рея в древната статуя и ще разбереш, че само ненаситното желание може да търси такъв образ и само необикновената сила и здраве могат да и бъдат лика-прилика…

Таис си припомни необикновената мощ в хармоничното телосложение, излъчвана от статуята на Рея, и не можа да възрази.

— Ами къде живеят черните и червените? — запита тя, за да смени темата.

— Те не напущат храма, докато са млади; Често пъти се омъжват за знаменити мъже или пътешествуват, като заемат високи длъжности в други по-второстепенни храмове на Рея. В определени дни на месеца отиват да се къпят в свещеното езеро и тежко и горко на тези мъже, които смутят покоя им.

— Ами ако им попадне жена? — Хетерата разбра за какво езеро става дума.

— С жената няма какво да правят. Само в случай, че нещастницата е нарушила чистотата на свещената вода, нея я очаква смърт!

— А там живеят ли жрици? — побърза да запита Таис, като посочи южното крило на храмовата постройка, чийто плосък покрив беше на равнището на пода на главния храм.

— Ти позна! Искаш ли да ги посетиш?

— О, не! А какво има в северното крило?

Отново див блясък светна и угасна в погледа на жрицата.

— Тъкмо там искам да те заведа на залез. Но преди това ти ще дадеш клетва пред олтара на Кибела-Рея да мълчиш. Древните тайни на Великата майка се пазят от нас. Обреди от незапомнени времена, пренесени тук преди хилядолетия от Ликаония и Фригия, вдъхват сила на служителите на Ащорет.

В светилището, съвсем безлюдно в този час, хетерата се закле да пази тайна. Домакинята на храма ѝ наля напитка. Таис с уплаха отстъпи.

— Не бой се. Това не е вчерашното! Ти ще имаш нужда от мъжество, когато видиш тайната. Помни, че Великата майка е владетелка на зверове… — Последните думи, казани с тревожен шепот, вдъхнаха неопределен страх на хетерата. Тя изсуши чашата наведнъж.