Иван Ефремов - Атинянката Таис

От ентазиса на опънатото като струна тяло на богинята, от нейните грозни спътници с ужасните лапи и криле Таис бе обхваната от някаква уплаха, която веднага изчезна пред възхищението от телесната красота на богинята. Стройните силни крака, твърде високите полусферични гърди, подобни на тях Таис бе видяла само в критските или късноелинските статуи, тясното тяло и извитите бедра — всичко бе слято в хармоничен образ, пълен с чувствена сила. Богинята бе прелъстителката Ащорет-Ищар, агресивна със своята женска власт над зверове и хора, по-страшна от Рея-Кибела, по-тайнствена от Артемис и Афродита, Таис ниско се поклони на древната статуя, даде обет да и донесе цветя.

По-късно, когато атинянката разпита главната жрица за странната крилата богиня, тя научи, че при храма на Майката на боговете по време на древните царе на Месопотамия преди хиляда и петстотин години е имало отделни светилища на Ищар-Кутитум, на която се покланяли заедно с Царицата на нощта, на богинята Лилит, която е само едно от превъплъщенията на Великата майка: Лилит е богиня за култ на мъжката любов и въжето в нейната ръка е символ на това задължение. Таис си припомни разказа на Херодот за вавилонските обичаи в култа на Великата богиня, когато най-хубавите жени на града отивали в храма на Ащорет, за да се отдават там на чужденци. Като белег на своето служене те завързвали дебело въже около главата си. Навярно Ищар-Кутитум е сложила начало на сирийската и финикийската богиня Котито, която е почитана като вдъхновителка на безумната страст.

Но при първата среща Лилит не бе благоразположена към нея. Мъчейки се да прогони пророческото чувство за нещо лошо, Таис пришпори раванлията в бесен тръс надолу към боровата гора. Наслаждавайки се на бързината, топлия вятър и бодростта на окъпаното тяло, тя стигна до храма на Великата майка, даде поводите на Ликофон и му благодари. От момента, в който се измъкнаха от езерото на Първата луна, както го нарече Таис, тесалиецът мълчеше, като че ли бе дал клетва.

За-Ашт каза, че идвала пратеница на върховната жрица и оставила бронзов диск. Щом господарката си почине, нека удари диска. Пратеницата отново ще дойде и ще я отведе в храма. Хетерата се намръщи. Не ѝ се искаше да отиде в обителта на могъщата богиня. Тя предчувствуваше нови изпитания.

Прекрасната, светла и палава радост на боговете и хората към Афродита се отличаваше от страшната, непобедима Майка на боговете, като не ѝ се противопоставяше, но не беше и съгласна с нея. Едната бе дълбоката плодоносна Земя, а другата сякаш полет на вятъра в облаците…

Таис обядва както обикновено с робинята си. Финикийката, която обичаше да си похапва, почти не се докосна до храната. Мълчалива, с наведен поглед, тя настани хетерата на леглото и се зае да масажира уморените ѝ от ездата крака. Таис крадешком поглеждаше робинята и най-после запита:

— Какво ти е, За-Ашт? От вчера вечер ти не си на себе си. Или си изпила много отрова?

Финикийката изведнъж се хвърли на пода и като стискаше здраво коленете на господарката си, страстно промълви:

— Пусни ме в храма, господарке. Те казват, че след една година изпитания ще стана жрица, ще служа като тях на Ащорет-Кибела.

Учудена Таис седна.

— Обясниха ли ти жриците изпитанията? Може би те са такива, че ти не ще поискаш дори да помислиш за храма. Вероятно ще те накарат да служиш на Кибела от най-ниска степен, да се отдаваш, на всеки пришелец…

— Все ми е едно! От нищо не ме е страх! Само да остана тук и да служа на тази, чиято власт изпитах вчера и на чиято сила се покорих!

Атинянката внимателно разглеждаше своята робиня, по-рано язвителна, зла и скептична, а сега — пламнала с огъня и вярата на четиринадесетгодишно момиче. Може би мойра — съдбата на финикийката, я бе довела да служи в храма? Ако тя е намерила себе си тук, все едно, че се е срещнала с любовта. В такива случаи Таис никога не пречеше, макар да загубваше красивите си робини, и отново намираше други, готови с радост да ѝ служат. Таис се заколеба. Тя винаги беше предпазлива, когато решаваше съдбата на своите хора. Освен това тя имаше само За-Ашт. Ще може ли да намери тук, в тоя усамотен град, заместница на За-Ашт? И Таис поклати глава, без да отказва и без да се съгласява.

— Почакай. Най-напред ще разбера как ще постъпят с тебе, после ще потърся кой да те смени.

— О, благодаря ти, господарке, ти не ми отказваш!

— Не бързай да се радваш! Нищо още не е решено — предупреди Таис финикийката, която се зае да я разтрива с удвоена енергия. — Кажи, За-Ашт — замислено запита, обръщайки се на гръб, Таис, — нима не виждаш друг път в живота си, освен да служиш на Майката на боговете? Ти си умна и хубава, а това, че съдбата те е направила робиня, може да се промени… в храма робството е по-лошо, защото е безгранична властта на Кибела.