Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Иди долу, само че не надалеч — каза Таис на Ликофон, — да пасеш конете, а аз ще се изкъпя и ще дойда при теб.

Младият тесалиец отрицателно поклати глава.

— Там расте хипофонт — трева конеубийца. Трябва да предупредя другарите да не водят тук конете.

Зад хълма на полегатата равнина се полюшкваше бледозелена тънкостеблена трева, провирайки се на ивици между туфи пелин и високи китки коило. Храсталаците се простираха до края на далечна-та борова гора на обрасли с дъб в подножието предпланини.

— Тогава дръж конете, не им давай да се спускат към езерото. Не знаем каква е водата там…

— А за теб, господарке Таис…

Атинянката успокоително вдигна ръка.

— Аз ще опитам, преди да се гмурна. Ти по-добре привържи конете за дървото.

И Таис се хлъзна по стръмния пясъчен склон и едва спря до водата, събу сандалите си, опита с крак, после плисна на лицето си. Чиста, въз студена изворна вода. Отдавна не бе виждала такава вода след мътните реки на Нил и Ефрат. Като истинска елинка тя много ценеше хубавата вода. С радостен писък хетерата се хвърли в прозрачната като стъкло тюркоазена дълбочина, преплува тясното езерце, изскочи на плитчина от бял пясък, отново започна да се плиска, накрая се впусна към северния «рог». Тук бликащото нагоре течение на подземните извори я подхвърлиха, после я залюля като в меки големи лапи и я потегли надолу. Таис не се изплаши, а изплува, като се отпусна по гръб и широко размаха ръце. Изворите не бяха студени. Таис си поигра върху клокочещите водни куполи, после изморена се върна на дълбокото и отново легна по гръб. Така тя плува, гмурка се и се плискаше, измивайки всички кошмари на Антерос, докато нетърпеливото цвилене на раванлията не ѝ напомни за времето. Освежена и щастлива, Таис се изкачи на хълма, където под дървото се бяха приютили конете и нейният придружител. По заруменените му страни и лекото смущение Таис разбра, че младият воин я бе наблюдавал с възхищение.

— Ти се наслаждаваше на водата като на хубаво вино, господарке — каза Ликофон, — и аз също пожелах…

— Иди и ще се убедиш колко е по-хубаво от вино. Аз ще остана при конете. — Хетерата потупа Боанергос по шията и в същото време галеше муцуната на гледащата накриво Салмаах.

Тесалиецът се раздели с оръжието си и военния колан едва на самия бряг. Таис одобрително огледа отлично сложената му мускулеста фигура, която отговаряше на красивото му лице.

— Ти не си женен, нали? — запита тя Ликофон, когато той се изкъпа и се изкачи на хълма.

— Още не! У нас не се женят по-рано от двадесет и пет години Преди войната не можех, а сега не знам кога ще се върна у дома. Може би никога няма да се върна…

— Всичко е в ръцете на боговете, но мисля, че те трябва да бъдат милостиви към теб. Ти ще имаш красиви деца!

Воинът почервеня като момченце.

— Но аз не искам да предизвикам нещастие — сепна се атинянката, — има и завистливи богове… Да тръгваме ли?

Салмаах и Боанергос се понесоха с все сила веднага щом се измъкнаха от пясъците. За да разтъпче добре конете, Таис свърна по пътя на север и след като измина около един парасанг, се изкачи на хребета в напречна долина на един приток на Ефрат. Чепати разклонени дъбове обкръжаваха покрита с мъх галерия от четири колони, приютили статуя на Ищар Кутитум от гладко полиран сив камък. Зелено-златистите крезолитови очи блестяха в сянката. Леко скулестото скитско лице, обрамчено от стигащи до рамената подстригани коси, бе стаило презрителен израз.

В дъното на галерията зад статуята тесен проход водеше в малка килия, осветена добре от широки отвори на покрива. В нишата на източната стена, над почернял дървен олтар бе вградена плоча от печена глина с много изпъкнали скулптурни образи. Гола богиня с тясно прибрани крака, които завършваха с лапи на сова с остри нокти, стоеше, вдигнала ръце с обърнати напред длани на височината на лицето си. В лявата ръка ясно личеше възел на въже. Изобразените на гърба совени крила стигаха до половината на бедрата, следи от перушина личаха над глезените.

Богинята се бе изправила на гърба на лъв, зад който лежеше още един лъв, обърнал глава на друга страна, а отстрани на долните ъгли на плочата имаше огромни сови, много по-големи от, лъвовете. По долния край люспести изпъкналости символично бележеха планинска верига. Цялото изваяние бе изписано в ярки цветове: червен за тялото на богинята, черен за гривите на лъвовете. По нейните крила и по совите се редуваха черни и червени пера.