Артуро Перес-Реверте - Слънцето на Бреда

Метежите във Фландрия, плод на недисциплинираността, породена на свой ред от лошото ръководство, бяха болестта, която подкопа устоите на испанската монархия — упадък, който в размирните провинции, а дори и в тези, които останаха верни на короната, бе породен до по-голяма степен от бунтовете във войската, отколкото от самия ход на военните действия. По мое време това вече беше единственият начин да получим заплатите си, при това положението се утежняваше от обстоятелството, че там, на север, испанският войник не можеше да дезертира. Опиташе ли да го стори, би се изложил на враждебността на населението, от което трябваше да се пази не по-малко, отколкото от неприятелската войска. Тъй че разбунените войници завземаха някой град и се окопаваха в него. Някои от най-грозните грабежи във Фландрия бяха извършени именно от войници, търсещи обезщетение за неполучените плати. Справедливо обаче ще е да се отбележи, че не бяхме единствените. Защото ако ние, испанците, толкова жестоки, колкото и изстрадали, сеехме огън и жулел, същото вършеха валонските, италианските и немските войски. Те дори стигнаха до върховния позор да продадат на противника завзетите от тях Сан Андрес и Кревкьор. Подобно нещо испанците никога не са правили, не толкова поради липса на желание, колкото от чувство за чест и срам. Защото едно е сечта и плячкосването, когато не ти е платено, и съвсем различно нещо е — не казвам по-добро или по-лошо, мамка му, а различно — проявата на низост и подлост по въпросите на честта. Относно това имаше прецеденти, като този в Камбре, където нещата вървяха толкова на зле, че граф Фуентес помоли кротко господа разбунтувалите се войскари в Тиерльомон „да благоволят да му съдействат“ да превземе градчето. И тази войска, внезапно пак дисциплинирана и страховита, нападна в съвършен ред и спечели града и укреплението. В друг случай разбунтуваните войски изнесоха на гърба си най-трудното от битката при дюните на Нюпорт, където настояха да са в най-опасната точка от боевата линия, защото една жена — инфанта Клара-Еухения — ги беше помолила да й помогнат. Не можем да не споменем и разбунтувалите се при Алост, които отказаха да приемат условията, предложени им лично от граф фон Мансфелд, и пуснаха цели полкове холандци да минават безпрепятствено, полкове, които за малко не причиниха ужасяващ погром във верните на краля провинции. После тези войски най-сетне получиха платите си, но понеже те не бяха пълни, не пожелаха да вземат и едно мараведи и отказаха да се сражават, ако ще Фландрия и цяла Европа да се сринеха. Затова пък когато същите тези войски разбраха, че в Анверс шест хиляди холандци и четиринадесет хиляди техни съседи са на път да изтребят сто и тридесетте хиляди испанци, защитници на замъка, потеглиха в три часа през нощта, прекосиха Шелда с лодки или с каквото намерят, закичиха със зелени клонки шапките и шлемовете си в знак на увереността си, че ще победят, и се заклеха, че или ще обядват с Исус Христос в Рая, или ще вечерят в Антверпен. Накрая застанаха на колене срещу укреплението, фелдфебел Хуан де Наварете развя знамето, извикаха в един глас „За свети Сантяго! За Испания!“, надигнаха се вкупом и налетяха на холандските окопи. Сечаха, мушкаха, обезглавяваха всичко, що се изпречеше пред очите им, и удържаха думата си. Хуан де Наварете и още четиринадесет наистина обядваха с Исус Христос или с когото там се полага обяд на храбреците, паднали в боя, а останалите им другари същата нощ вечеряха в Антверпен. Неоспорима истина е, че нашата клета Испания никога не е имала правосъдие, добро управление, почтени държавни мъже, нито дори крале, достойни да носят короната, но слава Богу, никога не са й липсвали добри поданици, готови да забравят, че са изоставени, бедни и онеправдани, да стиснат зъби, да измъкнат шпагите и да се сражават за честта на нацията, щом не им остава друго. Чест, която в края на краищата не е нищо друго, освен сбор от достойнствата на всеки един обикновен човек.

Но да се върнем към Оудкерк. Това беше първият от многобройните бунтове, на които аз щях да стана свидетел през двайсетте години на приключения и войнишки живот, отвели ме до последното строяване на испанската пехота при Рокроа, в деня, в който слънцето на Испания залезе във Фландрия. По времето, за което разказвам, този вид метежи се бяха превърнали в обикновена институция за нашите войски. А провеждането им се осъществяваше съобразно познат и стриктно спазван ритуал, датиращ от епохата на великия император Карлос. В сегашния случай най-екзалтираните войници започнаха да викат „плати, плати“, други „на бунт, на бунт“, всявайки смут, като начело стоеше ротата на капитан Торалба, частта на двамата осъдени на смърт. Истината е, че тъй като нямаше нито заговор, нито някакви предварителни уговорки, всичко се разви спонтанно, с излагане на противоположни мнения. Едни се застъпваха да се запази дисциплината, докато други се обявяваха за открит бунт. Но лошият нрав на нашия полковник утежни ситуацията. Друг, по-гъвкав военачалник, на негово място би се поклонил и на Господ, и на Дявола, и би се обърнал към войниците с думите, които те желаеха да чуят. Защото, доколкото ми е известно, няма слова, от които да е олекнала кесията и на най-големия скъперник. Имам предвид да беше казал нещо от рода на „господа войници, синове мои“ и прочие доводи, оказали се от голяма полза на херцог Де Алба, на дон Луис де Рекесенс 14 14 Луис де Рекесенс и Сунига (1528–1576 г.) — испански военачалник и държавник, губернатор на Нидерландиите, когато там започва въстанието срещу испанската корона. — Б.р. и на Алесандро Фарнезе 15 15 Алесандро Фарнезе (1545–1592 г.) — херцог на Парма, Пиаченца и Кастро, военачалник на испанските войски, сражавал се при Лепанто. — Б.р. , които всъщност бяха също толкова непреклонни и се отнасяха със същото пренебрежение към войската, колкото и самият дон Педро де ла Дага. Но Хиняласога остана верен на прякора си. Освен това продължи да демонстрира публично, че пет пари не дава за господа войниците си. Тъй че заповяда на началник-щаба и на немския ескорт да отведат двамата осъдени до първото дърво — вече беше все едно дали е зелено или сухо. Заповяда още на доверената си рота — стотина стрелци, на които полковникът беше пряк началник, да застане в средата на полето със запалени фитили и заредени аркебузи. Ротата, на която също не беше платено, но се радваше на различни предимства и привилегии, се подчини безропотно. Последното разбуни още повече духовете.