Артуро Перес-Реверте - Слънцето на Бреда

Хиняласога не биеше отбой. Немците подготвяха двамата осъдени за бесене сред силната врява. Други знамена и офицери също се бяха отделили и излезли пред войската. Успях да преброя четири разбунтували се роти от дванадесетте, формиращи легиона. Метежниците започваха да се събират наедно с викове и заплахи. Чу се изстрел, който не разбрах откъде дойде и който не уцели никого. Тогава полковникът нареди на своя взвод да насочи аркебузите и мускетите към бунтовниците, а другите да маневрират така, че също да се разположат срещу тях. Последваха заповеди, бързо биене на барабани, екнаха тръби и самият дон Педро де ла Дага препусна напето няколко пъти с коня от единия до другия край на полето, слагайки нещата по местата им. И трябва да призная, че постъпката му беше смела, защото всеки от недоволстващите можеше преспокойно да му прати един аркебузен изстрел и да му свети маслото, както си беше на седлото. Проклетият нрав невинаги изключва храбростта. Случи се така, че с голяма мъка и в повечето случаи с крайна неохота верните роти се строиха в права линия срещу метежниците. Прозвучаха отново барабани и тръби, заповядващи на верните офицери и войници да се присъединят към строените в каре роти. Там отидоха Брагадо и другите. Копонс стоеше до Диего Алатристе и до мен самият, малко встрани от другите, както вече отбелязах. Щом чуха заповедта и видяха, че легионът застава срещу бунтовниците с оръжие в ръка и димящи фитили, двамата ветерани оставиха аркебузите си на земята, простиха се с „дванайсетте апостола“ — колана с дванайсетте барутници, който носеха препасан през рамо — и в този вид поеха след своя взвод.

Не бях виждал подобно нещо. Верните войници бяха строени за битка. Четирите разбунтували се роти в крайна сметка също се събраха и застанаха в боен ред: копиеносците в средата, аркебузи в ъглите, като пренареждаха редиците си поради липсата на офицери, ефрейтори на отделенията и дори на част от войниците. С присъщия си инстинкт на ветерани, метежниците знаеха отлично, че безредието щеше да ги погуби и че — ето един парадокс на военната служба — единствено дисциплината можеше да ги спаси от последиците на проявената недисциплинираност. Тъй че без ни най-малко да се огъват, те извършиха маневрите, с които бяха свикнали в подобни случаи, като се изтеглиха бавно един по един в бойните си позиции. Скоро до нас достигна мирисът на запалените фитили на аркебузите им, в земята се забиваха стойките на готовите за стрелба мускети.

Полковникът искаше кръв и покорство. Двамата осъдени бяха вече увиснали на едно дърво. И след като работата вече беше свършена, ескортът от немци — едри, бледи и безчувствени като късове сурово месо, — отново бяха оградили дон Педро де ла Дага с вдигнати алебарди. Последният издаде нови заповеди, прозвучаха пак барабани, тръба и тромпети и все така с десница на бедрото, Хиняласога наблюдаваше как верните роти тръгват срещу метежниците.

— Легионът на Картахена!… Сто… ой!

Изведнъж настъпи мъртвешко мълчание. Верните роти и бунтовниците стояха в стройни редици на тридесет стъпки едни от други, всички с насочени пики и заредени аркебузи. Знамената, напуснали редиците, бяха скупчени в средата на карето, пазени от верните войници. Аз бях сред тях, понеже исках да съм с господаря си. Заедно с помощник-знаменосеца Миная и Себастиан Копонс той беше заел позиция с още дузина войници от ротата, които не бяха останали от другата страна. Без аркебуз, с шпага в ножницата и палци, затъкнати в пояса, Диего Алатристе се държеше така, сякаш беше на гости и нищо в поведението му не подсказваше, че възнамерява да нападне старите другари.

— Легион на Картахена!… Аркебузи… насооочи!

По редиците премина метален звън, докато стрелците приготвяха оръжията си, пълнеха с барут магазина и палеха фитилите. От моето място, сред сивкавия дим, отделян от фитилите, виждах лицата срещу нас: загорели от слънцето, брадясали, с белези, свъсени и решителни под разкъсаните поли на шапките и леките шлемове. Някои от тях повториха движението на нашите аркебузи, и мнозина от броненосците на първа линия насочиха пиките. Ала сред тях се чуха гласове на протест — „Господа, господа, разум, господа“, провикваха се те. Почти всички аркебузи и пики на бунтовниците се изправиха, давайки да се разбере, че целта им не е да се бият с другарите си. Всички от нашия фланг се обърнахме и погледнахме полковника. Тогава гласът му отекна над полето: