Артуро Перес-Реверте - Слънцето на Бреда

В действителност само една четвърт от войниците желаеха метеж. Но размирниците бяха доста разпръснати из взводовете и зовяха на бунт. Мнозина се колебаеха. При нас Курро Гароте най-разпалено приканваше към безредие и намираше ответ сред немалко другари. Въпреки усилията на капитан Брагадо, те заплашваха да развалят строя, както се случваше вече на места при останалите взводове. Ние, носачите, хукнахме към частите си, твърдо решени да не пропуснем нищо. Двамата с Хайме Кореас си проправихме път сред войниците, които крещяха на всички езици, познати в империята, някои с голи шпаги в ръка. И както става обикновено, започнаха да се опълчват едни срещу други според езиците и родните си места. Валенсианците на една страна, андалусците — на друга, леонци срещу кастилци, галисийци, каталонци, баски и арагонци — всеки за себе си, а португалците, които се срещаха тук-там, стояха групирани, отделно от останалите. Нямаше две провинции да са в съгласие. Хвърляйки поглед назад, човек не можеше да проумее как се е осъществила Реконкистата 16 16 (букв.) обратно отвоюване — така се нарича продължилият седем века процес на освобождаването на Пиренейския полуостров от маврите. — Б.р. , освен ако и маврите не са били също испанци. Колкото до капитан Брагадо, той държеше в едната си ръка пистолет, в другата — дага, и заедно със знаменосеца Кото и помощник-знаменосеца Миная, който държеше знамето, безуспешно се опитваха да успокоят хората. Тогава от взвод на взвод се понесе викът „Офицерите вън“. Вик, много показателен за едно любопитно явление, което се наблюдаваше винаги при подобни безредици: войниците, горди, че са именно такива, до един се наричаха идалгоси и винаги се стараеха да изяснят, че метежът е срещу началниците им, а не срещу властта на католическия крал. За да се избегне поставянето под съмнение на въпросната власт и възможното опозоряване на легиона, по взаимно споразумение между войска и офицери, се позволяваше на последните да напуснат редиците заедно със знамето и войниците, нежелаещи да се бунтуват. По този начин офицери и щандарти оставаха с ненакърнена чест, легионът запазваше репутацията си и метежниците по-късно можеха да се завърнат дисциплинирано под едно управление, което формално никога не бяха охулвали. Никой не искаше да се повтори случилото се със стария легион на Лейва. След бунт той беше разформирован в Тилте. Знаменосците трошаха дръжките и късаха през сълзи знамената, изгаряха ги, за да не ги предадат, старите войници оголваха гърдите си, целите в белези от рани, капитаните късаха и хвърляха на земята нашивките. И всички тези сурови и страховити мъже плачеха от срам и от преживяното опозоряване.

Тъй че капитан Брагадо се оттегли от редиците въпреки волята си. С него тръгнаха знаменосците Сото и Миная със знамето и сержантите. Последваха го неколцина ефрейтори и войници. Приятелят ми Хайме Кореас, омаян от шумотевицата, сновеше насам-натам и дори нададе глас „офицерите вън“. Зашеметен от врявата, в един момент и аз извиках с него. Но гласът ми изневери, щом видях, че офицерите наистина напускаха ротата. Колкото до Диего Алатристе, той се намираше много близо до мен, заедно с останалите офицери. Лицето му беше сериозно, двете му ръце лежаха на дулото на аркебуза, чийто приклад бе подпрян на земята. От неговата групичка никой не беше гъкнал, нито помръднал от мястото си. С изключение на Гароте, който дереше гърло ведно с други войници, при това неговият глас се чуваше най-силно. Накрая, когато Брагадо и офицерите излязоха, господарят ми се обърна към Мендиета, Ривас и Лоп. Те свиха рамене и се присъединиха към групата на размирниците, без да се церемонят. Копонс, от своя страна, тръгна след знамето и офицерите, без да се допитва до никого. Алатристе въздъхна леко, нарами аркебуза и понечи да тръгне назад. Точно тогава забеляза, че аз съм наблизо, че стоя прехласнат там вътре и нямам никакво намерение да се помествам. Тъй че ме плесна здраво по тила и ме принуди да го последвам.

— Кралят си е крал и твой господар — рече той.

После пристъпи, без да бърза и тръгна между войниците, които му правеха път и никой от тях, виждайки го да се оттегля, не се осмеляваше да го упрекне. Така той дойде и застана с мен на откритото място, близо до групичката от десет-дванадесет човека, образувана от Брагадо и верните войници. Макар че, подобно на Копонс, който стоеше там тихо, мирно и безучастно, той се опита да застане малко встрани, почти на средата на пътя между тях и ротата. Там подпря отново аркебуза на земята и тури ръце на дулото, загледан в това, което се случваше наоколо.