Артуро Перес-Реверте: Слънцето на Бреда

По дяволите! — Б.р.

(хол.) Предавам се. — Б.р.

Антигон — име на няколко македонски царе и пълководци от периода IV-III в. пр. Хр. Отстъплението като тактически ход било особено предпочитано от Антигон Едноокия (380–301 пр. Хр.), според Плутарх. — Б.р.

Оранжист — привърженик на династията на Оранж, към която спада и родът Насау. — Б.пр.

Прозвище на Родриго Диас де Вивар — (1044-1099?) военачалник на крал Алфонсо VI, сражавал се срещу маврите, но и за маврите срещу Алфонсо. Отвоювал за себе си кралство Валенсия, чийто владетел остава до смъртта си. Герой на прочутия средновековен епос „Песен за моя Сид“. — Б.р.

(англ.) Без пощада. — Б.р.

Алюзия с прозвището на Лопе де Вега — „Испанският Феникс“. — Б.р.

„Записки на поручик Балбоа“ — ръкопис от 478 страници, Мадрид, без дата. Продадени от аукционната къща „Клеймор“ в Лондон, на 25 ноември 1951 г. Понастоящем се намират в Националната Библиотека. — Б.исп.изд.

Странно е изчезването на двете най-добре познати документални свидетелства за живота на капитан Диего Алатристе-и-Тенорио. Докато свидетелството на Иниго Балбоа и изследването на платното „Предаването на Бреда“ на Веласкес доказват, че образът на капитана е бил изтрит от платното по неизвестни причини, по някое време след зимата на 1634 г. се появява една първа версия на комедията на Педро Калдерон де ла Барка „Обсадата на Бреда“, която също доказва наличието на по-сетнешни видоизменения. Тази първа пълна версия на комедията, написана в Мадрид през 1626 г. и поставена за първи път през същата година, съвпада в общи линии с ръкописното копие на оригинала, направено от Диего Лопес де Мора в 1633, но съдържа четиридесетина стиха, които били премахнати в окончателния вариант. В тях ясно се говори за смъртта на полковника дон Педро де ла Дага и за защитата на укреплението Терхейден от Диего Алатристе, чието име се цитира на два пъти в текста. Оригиналният откъс, открит от професор Клаус Олденбарневелт от Института за Испански Проучвания при университета в Утрехт, се съхранява в архива на библиотеката на херцозите Дел Нуево Естремо в Севиля, и ние го възпроизвеждаме в приложение в края на тази книга, благодарение на любезното разрешение на доня Макарена Брунер де Лебриха, херцогиня Дел Нуево Естремо. Странното е, че тези четиридесет стиха изчезват в класическата версия на произведението, публикувана през 1636 г. в Мадрид от Хосе (Хосеф) Калдерон, брат на автора, в „Първа част на Комедиите на дон Педро Калдерон де ла Барка“. Изчезването на Алатристе от комедията за обсадата на Бреда, както и това от картината на Веласкес, продължава да няма обяснение. Освен ако не предположим, че става дума за изрична заповед, която би могла да се припише на крал Фелипе IV или още по-вероятно на графа-херцог Де Оливарес, чиито интереси Диего Алатристе може да е засегнал по някакъв начин, по все още неосветлени причини, в периода между 1634 и 1636 г. — Б.исп.изд.