Артуро Перес-Реверте - Слънцето на Бреда

Палатинат — така са се наричали наследствените земи на графовете паладини — титла на потомствени висши благородници в Свещената Римска Империя. В ранното средновековие графовете с тази титла управлявали земите на Свещената Римска Империя в отсъствие на императора. Впоследствие владетелите на тези територии се сдобиват с титлата „принц-електор“, което означава, че са имали правото да участват в избора на император на Свещената Римска Империя, а така наречената Златна папска була от 1356 г. провъзгласява титлата палатински електор за най-висок светски пост в Свещената Римска Империя. Палатинатът е постоянен център на верски конфликти. Изборът на поредния палатински принц-електор за крал на Бохемия дава повод за избухването на Трийсетгодишната война. Династическите разклонения разделят наследниците на титлата на католици и калвинисти. — Б.р.

Йохан Церклаес, граф фон Тили (1559–1632 г.) генерал и фелдмаршал, главнокомандващ войските на Свещената Римска империя по време на Трийсетгодишната война. — Б.р.

Шарл дьо Лонгвал, граф дьо Букоа (1571–1621 г.) — виден военачалник по време на Трийсетгодишната война. — Б.р.

Латинското име на Дубровник. — Б.р.

Войски, набирани от доброволци — първоначално в Каталуния, по-късно в Арагон и Навара. В тези части са служели и християни, и мюсюлмани. Арабското наименование датира от периода на първите нахлувания на маврите на Пиренейския полуостров. — Б.р.

Става дума за Гаспар де Гусман, граф Оливарес, (1587–1645 г.), довереник и първи министър на крал Филип IV, политически противник на Ришельо. Един от най-именитите испански държавници. Заради заслугите му крал Филип IV го удостоява с херцогска титла. — Б.р.

Култеранизъм — течение в испанската литература от XVII в., отличаващо се с прекалена натруфеност на изразните средства, достигаща понякога до неяснота в описанията. — Б.р.

(лат.) букв. — с блестящи мечове; „Бляскат в бойна редица стъкмена, със своите мечове остри…“ Вергилий, „Енеида“, II песен, 338 ст., прев. Борис Тонков, изд. „Народна култура“, С. 1979. — Б.р.

Луис де Рекесенс и Сунига (1528–1576 г.) — испански военачалник и държавник, губернатор на Нидерландиите, когато там започва въстанието срещу испанската корона. — Б.р.

Алесандро Фарнезе (1545–1592 г.) — херцог на Парма, Пиаченца и Кастро, военачалник на испанските войски, сражавал се при Лепанто. — Б.р.

(букв.) обратно отвоюване — така се нарича продължилият седем века процес на освобождаването на Пиренейския полуостров от маврите. — Б.р.

Диего Родригес де Силва-и-Веласкес (1599–1660 г.) — най-забележителният представител на испанския барок в живописта. Роден в Севиля, в семейство на дребен благородник, чиракувал в ателието на Франсиско Пачеко — художник-маниерист и автор на прочутия трактат „Изкуството на живописта“. През 1635 г. Веласкес е провъзгласен официално за придворен художник на крал Филип IV. Картината на Веласкес, на която е представено предаването на ключовете на Бреда, е известна под името „Копията“ (1634–1635 г., Прадо, Мадрид). — Б.р.

Орденът на златното руно — рицарски орден, основан през 1430 г. от бургундския херцог Филип III. С ордена са удостоявани изключително ограничен брой рицари, (не повече от 50, при това само католици), включително и короновани особи. — Б.пр.

(лат.) Опрощавам греховете ти. — Б.р.

Множественото число се употребява предвид множеството отделни кралства, обединени от испанската корона. — Б.р.

В аристократичните родове традиционно основен наследник на титлата и именията е първородният син. За по-малките синове оставала кариерата на военни или духовници. — Б.р.

Драгун — в много европейски войски — конници, обучени да действат и като пешаци. — Б.р.

Мярка за течност, приблизително 2 л. — Б.пр.

Външна крепостна постройка, издигната пред основната крепостна стена. — Б.р.

Левант — общо название на страните от източното крайбрежие на Средиземно море. — Б.р.

Нос Финистере — полуостров в крайния запад на Галисия. — Б.р.

вара — мярка за дължина, съответстваща на 0,835 м. — Б.пр.