Артуро Перес-Реверте - Слънцето на Бреда

В такива размисли бях потънал, когато някаква глъчка и брожение ме откъснаха от четивото. Имаше заповед за пълна проверка на легиона и войниците се щураха насам-натам, надявайки снаряжението си. Лично полковникът беше свикал сбор на войската в една равнина близо до Оудкерк, селището, което бяхме превзели на нож преди време и което се беше превърнало в главна база на испанския гарнизон на североизток от Бреда. Приятелят ми Хайме Кореас се появи с хората от отделението на знаменосеца Кото и когато се присъединихме към тях, за да изминем милята, отделяща ни от Оудкерк, той ми разказа, че прегледът на войската бил нареден внезапно и имал за цел да уреди въпроси, свързани с дисциплината, придобили много грозен вид, и изправили предния ден войници и офицери едни срещу други. Мълвата вървеше сред войниците и носачите, докато се движехме по дигата към близкото поле. Говореше се какво ли не и заповедите, които сержантите даваха от време на време, не успяваха да накарат мъжете да замълчат. За случая ме уведоми Хайме, който крачеше до мен, натоварен с две къси пики, железен шлем, тежащ двадесет фунта и един мускет — аз самият носех на гръб аркебузите на Диего Алатристе и Мендиета, както и торба от телешка кожа, натъпкана с барутници. Излизаше, че поради възникналата нужда да се укрепи Оудкерк с бастиони и окопи, на редовите войници било наредено да се погрижат за това, като вадят чимове и събират вършини. В замяна им обещали пари, които щели да смекчат мизерията, в която, както вече споменах, всички тънехме поради липса на заплати и поради недостиг на провизии. Иначе казано, заплатата, която им се падаше по право, можели да си я получат онези, които напънели мишци. Защото в края на всеки ден щяла да бъде изплащана договорена надница. Мнозина от легиона приели този начин за разрешаване на проблема. Ала други надигнали глас, че ако има от звонковия метал, то на първо място идвали платите, а после укрепленията и че не било нужно да работят, за да получат това, което справедливо им се полага. И че предпочитали да страдат в нужда, отколкото да си помогнат по този начин, при който най-мерзко се противопоставяли гладът и честта, и че по си струвало един идалго (всички войскари се имаха за такива) да умре от глад и да запази честта си, отколкото да дължи живота си на ползването на лопати и мотики. Насъбрали се групички мъже, възмущавали се и насъсквали едни други. Докато накрая сержант от някаква рота проявил грубост на дело спрямо стрелец с аркебуз от взвода на капитан Торалба. Оскърбеният и един негов другар, макар да си дали сметка по алебардата, че онзи е сержант, извадили ножове и яко го намушкали, като по чудо не го пратили на оня свят. Тъй че за назидание се очакваше публично наказание на виновниците и полковникът държеше целият легион без изключение, освен часовите, да присъства на събитието.

Такива и сходни на тях разговори водехме ние, носачите, докато вървяхме с войската. Дори в отделението на Диего Алатристе чувах противоречиви мнения по въпроса. Най-разпален беше Курро Гароте, а най-безучастен, както обикновено, Себастиан Копонс. От време на време отправях тревожни погледи към господаря си, за да се опитам да отгатна мнението му. Но той крачеше мълчалив, все едно нищо не чуваше, с шпагата и препасаната на хълбока дага, която повдигаше долната част на елека и се поклащаше в ритъма на стъпките му. Ако някой се опиташе да го заговори, не проявяваше словоохотливост. Лицето му под широкополата шапка беше начумерено.

— Обесете ги — каза дон Педро де ла Дага.

В гробната тишина гласът на полковника отекна сух и рязък из полето. Строени по роти, спазващи трите страни на голям квадрат, всяка страна със знамето в средата, до него броненосците с пиките, а в ъглите — дулата на аркебузите, хиляда и двестате войници на легиона стояха неми и неподвижни. Муха да бръмнеше из редиците, щеше да се чуе. При други обстоятелства целият този низ от мъже щеше да представлява необикновено красива гледка. Макар и не добре облечени, с кърпени дрехи, понякога съвсем дрипави и още по-зле обути, тяхното снаряжение беше безупречно смазано и съвсем уставно поддържано. Нагръдници, шлемове, остриета на пики, дула на аркебузи и всякакъв род оръжия блестяха, щателно почистени и лъснати: mucrone corusco 13 13 (лат.) букв. — с блестящи мечове; „Бляскат в бойна редица стъкмена, със своите мечове остри…“ Вергилий, „Енеида“, II песен, 338 ст., прев. Борис Тонков, изд. „Народна култура“, С. 1979. — Б.р. , би казал без съмнение капеланът на легиона, отец Салануева, ако беше трезвен. Всички носеха избелелите си червени ленти или, като мен, оранжевочервения кръст на Сан Андрес, известен още като бургундски кръст, зашит на късия елек. И едното, и другото бяха отличителни знаци, които ни позволяваха, както вече съм казвал, да се разпознаваме в боя. На четвъртата страна на карето, до знамето на легиона, заобиколен от свитата на генералния щаб и от шестима немски войника, личната му охрана, дон Педро де ла Дага беше възседнал коня си, с гордо вирната глава, без шапка, с валонска дантелена яка на гърдите, върху гравираната броня, с наколенници, изработени от качествена миланска стомана, с дамаска шпага на кръста, в подплатена с кадифе ножница, поставил дясна ръка на бедрото и хванал юздите с лявата.