Артуро Перес-Реверте - Слънцето на Бреда

Още доизглаждам някои стихове, но вярвам, че ще Ви хареса. Като оставим настрани поезията и земното правосъдие, другите ми дела вървят добре. Звездата на вашия приятел Кеведо продължава да сияе в двора, от което не се оплаквам. Отново се ползвам с уважение в дома на графа-херцог и в Двореца, навярно защото напоследък държа езика и шпагата си прибрани, въпреки естествения порив да развъртя и едното, и другото. Но трябва да се живее и понеже отбирам от изгнания, съдебни спорове, затвори и неудачи, не смятам, че е срамно да си дам отдих и да укротя малко начумерената си орис. Затова всеки ден се опитвам да не забравям, че на крале и на властващи винаги трябва да се благодари, макар да няма за какво. И никакви оплаквания — макар да има за какво.

Но аз казах, че държа шпагата прибрана, а това не е съвсем вярно. Защото истината е, че я изтеглих преди няколко дни, за да я забия цяла-целеничка, като в жалък слуга и долна твар, в един раболепен и жалък поетец, някой си Гарсипосадас. В едни свои безсрамни стихове той злепоставя бедния Сервантес, мир на праха му, твърдейки, че написан със саката ръка, „Дон Кихот“ е и анемична и безсъдържателна книга, лоша проза и нищожна литература. И това четат мнозина, защото е по вкуса на простолюдието, макар от него да няма полза и утре никой да не си го спомня. Подобно лайноизлияние би подхождало прекрасно на онзи содомит Гонгора, с което, мисля, всичко е казано. Тъй че една нощ, когато бях по-склонен да философствам на чаша вино, отколкото на вятъра, се натъкнах на подлеца на входа на кръчмата „Лонхинос“, свърталище на култеранисти 12 12 Култеранизъм — течение в испанската литература от XVII в., отличаващо се с прекалена натруфеност на изразните средства, достигаща понякога до неяснота в описанията. — Б.р. , бастион на суетата, средоточие на пустословието и несъстоятелните словоизлияния. Придружаваха го двама угодничещи култеранисти, които наливаха вода в неговата воденица: бакалаврите Ечевария и Ернесто Аяла. Писарушки, бълващи жлъч, настояващи, че истинската поезия е неразбираема или по-скоро гонгороразбираема, и че никой не може да я оцени, освен избраниците, сиреч те и събратята им. Прекарват живота си, сочейки с пръст идеите, които ние, другите, раждаме, а самите те са неспособни да навържат четиринадесет стиха в един сонет. Работата е там, че бях с херцог Мединасели и други млади господа със закрити лица, всички от братството на Сан Мартин де Валдеиглесиас. Та отделихме малко от времето си, за да турим на мястото им тия мерзавци (те на всичкото отгоре не знаят и как да държат шпага), докато не се появиха стражите да ни усмирят и ние си тръгнахме. Това е.

Впрочем, като говорим за мерзавци, новините за Вашия любимец Луис де Алкесар са, че господин кралският секретар продължава да се радва на привилегировано положение в двореца, занимава се с все по-значими държавни дела и като всички нему подобни мълниеносно се сдобива с голямо богатство. Освен това, както Ви е известно, има племенница, много красиво момиче и придворна дама на кралицата. Що се отнася до чичото, цяло щастие е, че сте далеч. Но като се върнете от Фландрия, ще трябва да се пазите от него. Човек никога не знае докъде може да стигне отровата, която плюят подобни влечуги.

И понеже говоря за влечуги, трябва да споделя нещо с Ваша милост. Струва ми се, че преди няколко седмици срещнах онзи италианец, с когото Ви свързват — така си мисля аз — неуредени сметки. Това стана при хана на Лусио, при Кава Баха. Ако наистина е бил той, то според мен се радваше на добро здраве. Последното ме кара да предполагам, не се е възстановил след последната Ви среща. Вгледа се в мен за миг, сякаш ме разпозна, а сетне продължи спокойно по пътя си. Зловещ тип, казано мимоходом, все така в траурно черно от глава до пети, с онова лице, издълбано от шарка и с онази чудовищна шпага, запасана в колана му. Един човек, с когото поговорих тайно по въпроса, ми каза, че той предвождал малобройна шайка от самохвалковци и негодници, които Алкесар държал на заплата и които му служели като изпълнители на разни тъмни дела. Мътна работа, с която един ден Ваша милост, по един или друг начин, ще трябва да се разправи. Защото който остави жив оскърбения, оставя живо и отмъщението.