Артуро Перес-Реверте - Слънцето на Бреда

Имаше восъчен печат, а от дъждовните капки мастилото на надписа се беше разтекло. Алатристе прочете името на подателя, изписано на обратната страна: дон Франсиско де Кеведо Вийегас, ханът Бардиса, Мадрид.

Без да го поглежда, жената го докосна с пищната си, твърда гръд, докато минаваше покрай него. Присветна стомана, докато прибираха остриетата в ножниците, блестеше ярко добре смазаната кожа. Алатристе взе елека от биволска кожа, навлече го бавно и едва тогава сложи презрамника с шпагата и дагата. Навън дъждовните капки продължаваха да тропат по стъклата.

— Двама пленника, най-малко — наблегна Брагадо.

Мъжете бяха готови. Мустаците и брадите бяха скрити под шапките, плащовете, целите в кръпки, ги обгръщаха отвсякъде. Носеха леки оръжия, подходящи за това, което предстоеше да вършат. Никакви мускети, пики или други притесняващи предмети, само добра, сигурна стомана от Толедо, Саагун, Милано и Биская: шпаги и ками. Носеха някой и друг пистолет, чиято дръжка се подаваше изпод дрехите, но той щеше да се окаже безполезен заради мокрия барут при всичкия този дъжд. Взеха със себе си още няколко къшея сух хляб и две–три въжета, с които да завържат ръцете на холандците. Както и онези празни, равнодушни погледи на стари войници, решени да се изправят за пореден път пред капризите на занаята, преди да се завърнат един ден по родните си места, целите в белези и рани, без да имат постеля, на която да легнат, нито вино, което да си налеят, нито огън, на който да изпекат хляба си. Но пък имаха — на войнишки жаргон наричаха сами себе си „земевладелци“, — седем педи чудесна фламандска земя, където да заспят вечния си сън с името на Испания на уста.

Брагадо изпи виното, Диего Алатристе го изпрати до вратата и офицерът си тръгна без повече приказки. Никой нищо не каза, нито пък имаше думи за сбогуване. Видяха го да се отдалечава по дигата, яхнал добичето, разминавайки се със Себастиан Копонс, който се връщаше.

Алатристе усещаше очите на жената, впити в него, но не се обърна да я погледне. Без да дава обяснения дали излизат за няколко часа или си тръгват завинаги, той блъсна вратата, озова се навън под дъжда и почувства как ботушите му се напълват с вода. Влагата се просмукваше до мозъка на костите му и караше старите рани да се обаждат. Въздъхна леко и тръгна. Зад гърба си чуваше шляпането на другарите си в калта, следващи го по посока към дигата, където Копонс чакаше неподвижен под пороя, приличащ на дребно, но непоколебимо каменно изваяние.

— Гаден живот — рече някой.

И без повече думи, привели глави, загърнати в подгизналите плащове, върволицата испанци потъна в сивата мъгла.

От дон Франсиско де Кеведо Вийегас

до дон Диего Алатристе-и-Тенорио ,

старият легион на Картахена ,

военна поща във Фландрия

Скъпи капитане, надявам се настоящето писмо да Ви завари здрав и читав. Що се отнася до мен, пиша Ви, току-що превъзмогнал едно неразположение, което се прояви в треска и ме държа прикован към леглото няколко дни. Сега, слава на Бога, съм добре и мога да изразя неизменната си обич към Вас и да Ви изпратя горещи поздрави.

Предполагам, че сте зает с битката за Бреда, тема, която е на устата на всички в Двора, поради важността й за бъдещето на монархията и католическата вяра. А и защото се говори, че военният апарат и военната машина, пуснати в действие, нямат равни на себе си от времето на обсадата на Алесия от Юлий Цезар. Тук се изказват догадки, че няма как градът да не бъде отнет от холандците и да не падне като зряла круша. Макар да не липсват и други, които отбелязват, че дон Амбросио Спинола не си дава много зор и че зрялата круша или се яде навреме, или червясва. Както и да е, понеже дух никога не Ви е липсвал, желая Ви много късмет в щурмовете, окопите, с мините и контрамините и останалите дяволски изобретения, тъй много изобилстващи тъй много в глъчните дела, подобни на това, с което сте се захванали сега.

Веднъж чух Ваша милост да казва, че войната е честно дело. Пределно ясно го проумях, и не мога да не се съглася с Вас. Тук, в столицата и в кралския двор, врагът не ходи с броня и островръх шлем, а с тога, расо или копринена дреха и никога не напада направо, а от засада. По тоя въпрос всичко си е постарому, че и по-зле. Още вярвам в добрата воля на графа-херцог 11 11 Става дума за Гаспар де Гусман, граф Оливарес, (1587–1645 г.), довереник и първи министър на крал Филип IV, политически противник на Ришельо. Един от най-именитите испански държавници. Заради заслугите му крал Филип IV го удостоява с херцогска титла. — Б.р. , ала се опасявам, че и това не е достатъчно. Ние, испанците скоро ще разполагаме с по-малко сълзи, отколкото причини, за които да ги пролеем. Защото празна работа е да се предлага на слепия светлина, на глухия четмо и писмо, на простака учение и на монарха почтеност. Тук щастието се усмихва на обичайните, могъщият рус кабалиеро продължава да дърпа конците по всички въпроси и честният човек трябва да търпи и преглъща непрестанно. Колкото до мен, няма напредък в отколешното ми дело относно Торе де Хуан Абад и ката ден се боря с това жалко правосъдие и продажните му служители, които Господ ни е пратил за греховете ни, решил, че адът е препълнен с подобни изчадия. Уверявам Ви, капитане, че никога не съм бил изправен пред толкова подлост, колкото срещам в храма на правосъдието. Точно във връзка с това, ще ми позволите да Ви подаря един сонет, който моите последни неудачи ме вдъхновиха да напиша: