Ян Гийу: Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим

— Но и както знаеш, скъпи мой съпруже — бързо продължи Сигрид, за да направлява сама разговора и да попречи на мъжа си да хукне нанякъде, обзет от ярост и загубил ума си, — поисках Варнхем да остане мой, макар аз да съм го наследила, и го получих, подписано и подпечатано, а освен него нямам нищо повече от палтото, което нося върху себе си, и няколко златни накити.

— Да, вярно е — отговори Магнус навъсено. — Но също така Варнхем е една трета от общите ни владения, една трета, от която ти лиши Ескил. Онова, което не мога да разбера, е защо го направи, макар и да имаш това право.

— Нека тръгнем бавно към артистите. Да не стоим тук, за да ни гледат, че сме бесни един на друг. Там ще ти обясня всичко — каза тя и му подаде ръка.

Магнус се огледа с безпокойство. Разбра, че тя има право, усмихна се с усилие и взе ръката й.

— Да — каза тя след известно мълчание. — Да започнем със земното, това, което сега най-много занимава съзнанието ти. Естествено, ще взема всички крепостни и добитъка със себе си в Арнес. Варнхем със сигурност има най-добрите постройки, но за сметка на това можем да построим Арнес от основите, особено сега, когато ще има повече хора, които да натовариш с работата. Така ще имаме по-добро място за живот, особено през зимата. Повече добитък означава повече каци с осолено месо и повече кожи, които ще можем да изпратим с лодка към Льодьосе. Ти толкова искаш да търгуваш с Льодьосе и от Арнес ще можеш да го правиш с лекота и зиме, и лете. От Варнхем ще е трудно.

Той вървеше мълчаливо от едната й страна с наведена глава, но тя забеляза, че се бе успокоил, бе започнал да слуша с интерес, и в този момент тя вече знаеше, че няма да е нужно да продължи да се бори с думи. Сигрид бе видяла всичко в перспектива така ясно, като че ли дълго време се бе мъчила да го измисли, макар идеята да я бе осенила преди по-малко от час.

Повече кожи и каци с осолено месо означаваха повече сребро, а повече сребро означаваше повече посеви. Повечето посеви означаваха, че повече крепостници щяха да спечелят свободата си, като вземат под аренда земи, заемат зърно за посев и платят двойно в ръж, която те, господарите, щяха да изпратят в Льодьосе и щеше да се превърне в още повече злато. И тогава можеше да се погрижат за укрепленията, които Магнус винаги бе искал да построи, тъй като Арнес трудно би могъл да се защити, особено през зимата, когато ледът сковава всичко. Концентрирайки всички сили в Арнес, вместо да ги делят между два имота, те скоро можеха да станат по-богати. С новоспечелената земя щяха да притежават по-големи площи, щяха да се сдобият с по-топло и по-безопасно място за живот и да оставят на Ескил по-голямо наследство.

Когато стигнаха най-отпред в тълпата и се запромъкваха спокойно и безшумно, Магнус дълго остана мълчалив и замислен. Сут дойде, полюшвайки малкия Ескил на ръце, вдигна го пред себе си, така че хората да видят по знатното му облекло, че и тя има право да мине. Момчето скочи на земята и застана пред майка си, която нежно постави ръце на раменете му, погали го по бузите и пооправи шапката с перо.

Артистите пред тях бяха облечени в смешни дрехи в крещящи цветове и носеха малки камбанки около краката и китките си, така че всичките им движения се превръщаха в звънене. В този момент тъкмо издигаха висока кула, която се състоеше само от хора, с едно много малко момче, което навярно бе само няколко години по-голямо от Ескил, най-горе на върха. Хората викаха високо от ужас и емоция, а Ескил пламенно сочеше и казваше, че и той иска да стане уличен артист, което накара баща му да избухне в изненадващо сърдечен смях. Сигрид го погледна предпазливо и помисли, че с този смях опасността бе отминала.

Той откри, че тя го гледа тайно, и продължи да се усмихва, докато се навеждаше напред, за да я целуне по бузата.

— В действителност ти се забележителна жена, Сигрид прошепна той без гняв в гласа. — Помислих върху това, което каза, и настина имаш право за всичко. Ако съберем всичките си сили в Арнес, ще станем по-богати. Нима някой може да случи на по-добра и вярна съпруга от теб?

Тя отговори бързо с нисък глас и със сведен поглед, че никоя съпруга не би могла да попадне на по-добър и сговорчив съпруг от него. Но след това вдигна глава, погледна го сериозно в очите и добави, че всички нейни мисли навярно са дошли от самия Свети дух, дори и това, което бе свързано с материалното и се отнасяше до търговията.

Магнус изглеждаше леко раздразнен, като че ли не й вярваше. Той бе доста по-религиозен от нея, а тя сякаш се присмиваше на Светия дух. И двамата знаеха, че годините, прекарани в манастира, изобщо не я бяха пречупили.