Антон Дончев - Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа - Степта)

И от двете страни на пътя бяха наредени с лице към пратениците две редици конници — от всяка страна по една стотна, кон до кон и конник до конник. И всички конници носеха сребърни ризници, сребърни шлемове и сребърни щитове. И всички коне бяха бели, и върху всеки кон бе метната сребърна броня, а копитата на конете сребрееха и гривите бяха посипани със сребърен прах. Зад редиците конници димяха огньове с бял дим и жреци с бели дрехи бавно размахваха бели кожи, та пъдеха дима върху конниците. И димът на струи бавно се плъзгаше и се промъкваше между нозете на конете, край шиите и главите им, та се люлееше около копията на конниците, а после двата потока от димни струи се срещаха на пътя пред пратениците и се преплитаха, и се вдигаха нагоре. А конниците и конете стояха като вкаменени. Дори триъгълните знамена от бяла коприна висяха по копията като излети от сребро. И лицата на конниците бяха еднакви, като че ли върху всички лица бе окачена една и съща маска от тъмно дърво — с тесни цепки за очите, с черта вместо устни и с изпъкнали скули.

И тюркутът тихо каза:

— Погледнете, те нямат белези по лицата си.

И тюркутът видя пред себе си мършавите изпосечени лица на своите тюркутски полкове, оцелели след дълги битки. И видя окъсаните им плащове и ощърбените им саби. А тези Кубратови воини бяха като лъскави монети, които не са излизали на пазара. И ромеецът тихо каза:

— Погледнете — дори конете не мръдват. Навярно не е леко да се научи един кон да не отметне глава и да не дрънне с юзда. Наистина димът пъди мухите, ала…

И ромеецът видя пред себе си императорската конница, онези бляскави многоцветни тагми. И всеки кон танцуваше под ездача. И завидя на хан Кубрат за конниците му, защото ромеецът беше конник.

А славянинът нищо не каза. Ала той видя своите пешаци славяни — разпилени да тичат с развени коси и дрехи срещу тези неподвижни и мрачни конници, както пенеста вълна иде срещу скала. И не пожела да види мига, в който вълната ще удари скалата.

И тримата пратеници застанаха пред червената завеса на ханската шатра. Стояха един до друг — славянинът отляво, тюркутът отдясно, ромеецът по средата. А слънцето грееше право в очите им, но чертите на лицата им пак се разливаха от мъглата на дима, който идеше от огньовете, накладени от двете страни на входа. И двамина жреци — един отляво, един отдясно — хвърляха сух пелин и някакви билки, та в огньовете лумваше жълт пламък и се вдигаше бял дим. И други двамина жреци — един отляво, един отдясно, като размахваха рогозки, пъдеха дима към пратениците.

И сега, както беше застанал в очакване пред червената завеса, обгърнат от белия дим, всеки от пратениците остана сам със себе си, та лицето му изрази вътрешната му същност. И чертите на лицата се избистриха като вода на езеро, което досега се е вълнувало, та се видя най-после цветът на дъното.

Славянинът стоеше целият златен, изваян от десет, от сто оттенъка злато — бяло — златна коса, жълто — златна брада и червено-златни устни.

Ромеецът беше целият сребърен, излят от седем пъти претопявано и пречиствано сребро — бяло — сребърна коса, сиво — сребърна брада и черно–сребърни очи.

Тюркутът беше целият от кована мед. Още когато набоде брадата му, шаманите одраха кожата на лицето му, за да не поникне нито косъм, който да се заплете в ремъците на шлема. И лицето на тюркута грапаво червенееше като изчукано от мед. И личеше всяка вдлъбнатина на чука, с който го бяха ковали. И устните му бяха черно-червени и напукани, само огледалата на очите му бяха червено–гладки като две петна на кървави езера сред червена вулканична пустиня.

И дори дрехите, които пратениците бяха избрали — а всъщност не ги бяха избрали, защото това беше облеклото на техните народи — тези дрехи показваха душите на пратениците и на техните народи.

Славянинът носеше широки бели дрехи от лен, обръбени с червено везмо. Бялата риза падаше свободно върху широките му плещи и някъде плътно прилягаше върху могъщата мъжка плът, а другаде трепкаше от вятъра. Само на китките ризата се стесняваше. И наметалото свободно се ветрееше на плещите му и дори горните краища на ботушите му широко зееха, та не прилепваха на глезените. И всичко върху славянина беше родено върху земята, расло на корен и гряно от слънцето, придобито с пот, а не с кръв — всичко бе от лен, коноп и памук. Само ботушите му бяха от вълнена плъст, от овча козина, но овцата беше стригана, а не убита.