Антон Дончев - Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа - Степта)

И ниско над кръговете кръжаха черни облаци като черен дим, въртян от невидими вихри.

А трите кръга се допираха един до друг като листата на червено цвете и в средата им белееше друго по-малко колело с червено-жълти тичинки. И тези кръгове бяха тъй точни и правилни, сякаш не бяха сътворени от човешка ръка, а ги беше създала онази ръка, която е изваяла диска на слънцето, извивката на дъгата и овала на яйцето. А не бяха тези кръгове видения, защото ниското слънце открояваше насипите с дълги черни сенки.

Ала как прозрачната и мъглива степ, в която всичко се преливаше и разтопяваше, как тя беше родила тези съвършени замръзнали кръгове, тъй ясно и чисто очертани върху безбрежната зеленина? Ала кой би могъл да каже как пернатата, бухната птица ражда съвършения овал на яйцето?

И трите кръга бяха огромни, всеки колкото голямо поселище, и за да се мине околовръст по насипа, трябваше да се направят три хиляди крачки, а за да се мине напреки — хиляда. Но славянинът не премери кръговете с крачки, премери ги с поглед — и сърцето му отново се сви.

Това бяха гнездата на болгарската конница. Всеки от трите кръга беше стан на един от тумените — ще рече, на десет хиляди саби — а колелото в средата беше станът на хан Кубрат и на ханските телопазители — тиуните. И черните ръбове на заровените в земята котли бяха насипи, всеки извит насип, увенчан с хиляда коли, а пред колите зееха ровове, дълбоки десет и широки двадесет стъпки. И червената багра, която заливаше становете, беше месото на десетки хиляди избити сайгаци, нарязано на тънки ивици, което се сушеше на слънце — окачено на ремъци и метнато по шатрите — или се одимяваше на стотиците огньове. А черните облаци бяха гарвани и орли лешояди, които кръжаха над становете.

И дузина орли се спуснаха от висинето към славянина и закръжиха над главата му. Славянинът вдигна глава и ги видя като черни кръстове — чернееха предните ръбове на крилата им и телата им. Големите махови пера на крилата им и перата на опашките бяха сиви, а на небето се виждаха прозрачни, пронизани от светлина, сякаш по костите на орела беше опъната ципа като на прилеп. И шиите на орлите бяха прибрани, та телата им като че ли направо се превръщаха в криви клюнове. И орлите бавно се плъзгаха над славянина, та чертаеха странни кръгове, сякаш искаха да го омагьосат.

Тогава княз Слав измъкна лъка си от кожения калъф и сложи стрела на тетивата. Той пусна стрела срещу най-близкия орел, без да се прицелва — само за да излее гнева си и страха си в това изпъване и отпускане на тетивата, защото от сто стрели една улучва орел в небето. Но стрелата блесна и срещна тяло; и един черен кръст се пречупи, та залитна. И с отчаян крясък орелът почна да се плъзга към земята.

Но не я достигна. Върху му връхлетяха другите орли — и от черното мъхнато кълбо се посипаха пера. И когато орлите се разлетяха и черният възел се разплете — в средата нямаше нищо. А на могилата бавно слязоха, сякаш кацаха, черни и сиви пера.

И славянинът се наведе, та вдигна едно перо. И убоде с върха му дланта си, а върху дланта му блесна капка кръв и на върха на перото блесна капка кръв — като че ли славянинът искаше да пише нещо с перото. И болката на пронизаната длан го стресна и отрезви.

Не, не беше степта видение и призрак, не бяха видения сенките на орлите в небето. Степта беше трева, която можеше да се преброди, а орлите бяха плът, която можеше да се прониже.

И като не погледна повече към червените димящи кръгове на становете, славянинът отиде при белия си жребец.

И както сенките на орлите се превърнаха в шепа пера, тъй на другия ден призрачното видение на огнените кръгове се превърна в грамади пръст, кожи на шатри и нанизи сушено месо.

Славянинът, ромеецът и тюркутът — защото пратеник на хазарите беше тюркут — тримата пратеници вървяха пеша един до друг между насипите на два лагера, за да достигнат до шатрата на хан Кубрат. И черните ръбове на котлите, които на славянина се виждаха плитки от могилата, сега се издигаха като брегове на дълбока река. А колите върху тях не се виждаха, защото откъм рововете върху колите бяха изпънати мокри кожи, които трептяха, изпънати като барабани.

И насипите бавно се приближаваха, като че ли искаха да се съберат и да препречат пътя на пратениците. После двата насипа бавно се отдръпнаха встрани — и пред пратениците се вдигна насипът на Кубратовия стан. И по дървен мост те пресякоха рова, та влязоха в стана. А огромната шатра на хана беше вдигната върху ниска могила, затова пратениците трябваше бавно да се изкачват, за да я достигнат.