Шарлот Бронте - Шърли

— Отлично. Ще отидете ли до тъкачницата в клисурата?

— Какво става там?

— Засега нищо, но по всяка вероятност може да се случи нещо. Мур е останал там сам. Изпратил е всичките си работници, на които има доверие, в Стилброу; в тъкачницата са останали само две жени. Това предоставя чудесна възможност на някои от неговите доброжелатели да го посетят, стига да знаеха колко чист е пътят до клисурата в момента.

— Никога не съм бил сред доброжелателите му, господине. Пет пари не давам за него.

— О, така ли? Значи се страхувате?

— Смятам, че ме познавате по-добре. Ако наистина бях убеден, че съществува вероятност за спречкване бих отишъл, но Мур е странен, свит човек, когото никога не съм разбирал. А само за да прекарам няколко часа в прелестната му компания, не бих си помръднал и крака.

— Но такава вероятност съществува, ако не се случи и нещо по-сериозно, макар да не виждам подобна опасност. И все пак тази нощ сигурно ще се случи нещо. Знаете, че Мур е решил да достави нови машини, и тази нощ той очаква два фургона, натоварени със станове и резачки от Стилброу. Скот, надзирателят заедно с няколко подбрани хора е отишъл да ги докара.

— Те ще си ги докарат съвсем кротко и безопасно господине.

— И Мур казва така и твърди, че не се нуждае от никого. Но аз мисля, че трябва да има някой там, дори и само за да бъде свидетел, в случай че стане нещо. Смятам, че Мур не е достатъчно внимателен. Седи си в кантората с отворени кепенци, ходи нагоре-надолу по тъмното, разхожда се до клисурата, по Фийлдхедлейн и между нивите, сякаш е галеникът на околността, макар всъщност да е обект на нейната омраза, или пък сякаш животът му е „омагьосан“, както се казва в приказките. Не си е взел никаква поука от съдбата на Пирсън, нито пък от тази на Армитидж — по единия стреляха в собствения му дом, а по другия — на бърдото.

— Но той трябва да си извлече нужната поука, господине, и да вземе съответните мерки — намеси се мистър Суийтинг. — Мисля си, че би го направил, ако можеше да чуе това, което аз чух онзи ден.

— Какво сте чули, Дейви?

— Познавате Майк Хартли, нали, господине?

— Тъкачът антиномист 14 14 Член на религиозна секта, проповядваща, че за спасението на душата е важна вярата, а не делата — Б.пр. ? Разбира се.

— Когато Майк се запие няколко седмици наред, накрая винаги отива до дома на мистър Хол в Нанъли, за да му каже мнението си за неговите проповеди, да заклейми ужасното му учение за добродетелните дела, към които той зове енориашите си, и да го предупреди, че всичките му слушатели са потънали в безпросветен мрак.

— Но това няма нищо общо с Мур.

— Освен че е антиномист, Майк е още яростен якобинец и левелер 15 15 Левелери (т.е. „управители“) — лявото крило на английските индепенденти („независими“) от епохата на Английската буржоазна революция през XVII в., които се борели за пълно политическо равноправие на всички съсловия и религиозна свобода. — Б.пр. , господине.

— Зная това. Щом си пийне, и умът му се изпълва с мисли против кралската власт. На Майк не му липсват познания по история и е цяло удоволствие да го слушаш как изрежда списъка на тираните, чиято смърт, както казва той, означава, че „кръвта е била отмъстена“. Този човечец изпитва странна наслада от убийствата на короновани глави или пък от което и да е политическо убийство. До мен достигнаха слухове, че кроял нещо тъмно по отношение на Мур. Това ли имате предвид, Суийтинг?

— Използувахте точната дума, господине. Мистър Хол счита, че този човек не храни никаква лична омраза към Мур. Майк дори твърди, че му е приятно да разговаря с него и да го следва, но същевременно го гложди мисълта, че Мур трябва да послужи като пример за назидание. Онзи ден превъзнасял Мур до небесата пред мистър Хол като най-умния текстилец в Йоркшир. Точно това е причината, казал той, за да бъде избран Мур за жертва, за жертвоприношение, което щяло да донесе най-висша наслада. Дали Майк Хартли е с всичкия си, господине? — попита Суийтинг.

— Не зная, Дейви. Може да е полудял, а може да е просто много хитър или пък по малко и от двете.

— Той твърди, че имал видения, господине.

— А! Той е същински пророк Езекиил или Даниил по въпроса за виденията. Тъкмо си лягах миналия петък вечерта, когато той дойде и ми разказа едно свое видение, явило му се в Нанъли Парк в същия онзи следобед.

— Разкажете ни, господине, какво е било то? — настоя Суийтинг.

— Дейви, тая солидна издатина на черепа ви говори за голямо любопитство 16 16 Хелстоун намеква за модното по онова време увлечение по френологията. — Б.пр. . Малоун съвсем не е такъв. Него не го интересуват нито убийства нито виденията. Погледнете го — и момента изглежда като някой голям равнодушен Саф 17 17 Саф (библ.) — филистимски войн с гигантски ръст, победен от израилтянина Совахай в битката при град Гет. — Б.пр. .