Шарлот Бронте - Шърли

Това не беше глава на богиня — наистина наличието на по една книжна ролка върху всяко слепоочие твърде категорично отхвърляше подобно предположение, — но пък не беше и на Горгона 20 20 Митично същество, чийто вид бил толкова ужасен, че предизвиквал смъртта на онзи, който се осмелявал да го погледне. — Б.пр. . При все това Малоун вероятно я възприе точно в такава светлина. Колкото и внушителен да бе самият той, при тази гледка смутено сгуши глава в широките си рамене и се измъкна отново вън на дъжда. Като изрече: „Ще отида при него“, той се спусна със смутена душа през тъмния двор по някаква пътечка, която водеше към огромна тъмна тъкачница.

Работното време бе свършило — работниците си бяха отишли; машините бяха утихнали, а тъкачницата — затворена. Малоун я обиколи и на една от черните й като сажди стени откри процеждаща се светлина. Почука на някаква врата, като използува за тази цел дебелия край на тоягата си, и по този начин успя да вдигне значителен шум. В ключалката се превъртя ключ и вратата се открехна.

— Джо Скот, ти ли си? Някакви вести за фургоните, Джо?

— Не, аз съм. Мистър Хелстоун ме изпрати.

— О! Мистър Малоун.

В гласа, който произнесе това име, прозвуча едва доловима нотка на разочарование. След кратка пауза същият глас продължи любезно, но малко официално:

— Заповядайте, мистър Малоун, моля ви. Безкрайно съжалявам, че мистър Хелстоун е счел за необходимо да ви безпокои до такава степен — нямаше нужда, при това в такава нощ, и аз му го заявих. Но заповядайте, влезте.

Малоун последва притежателя на гласа и след като премина през някакво тъмно помещение с неразличима форма, се озова в светла и приветлива вътрешна стая. За очи, които през последния час се бяха напрягали, за да проникнат през двойния мрак на нощта и мъглата, стаята наистина изглеждаше светла и приветлива, но като изключим чудесната камина и една изящна лампа с жив блясък, горяща на масата, тя беше едно съвсем обикновено помещение. Дъсченият под бе незастлан. В стаята имаше три или четири стола с твърди облегалки, боядисани в зелено, които сякаш някога са принадлежали на някой селски дом, едно солидно писалище и гореспоменатата маса. Няколко рамки по сивите стени, които ограждаха планове за строежи, градини, проекти за машини и прочие, завършваха мебелировката.

Макар и прости, като че ли мебелите задоволиха Малоун, който, след като свали и закачи мокрия сюртук и шапката си, примъкна един от столовете с рахитичен вид близо до камината и завря коленете си почти в пръчките на зачервената решетка.

— Уютно местенце си имате тук, мистър Мур, удобно, и при това само за вас.

— Така е. Но сестра ми ще се зарадва да ви види, ако предпочетете да престъпите прага на дома ни.

— О, не! Най-добре е да оставим дамите сами. Не може да се каже, че копнея за тяхната компания. Надявам се, че не ме бъркате с приятеля ми Суийтинг, нали, мистър Мур?

— Суийтинг? Кой от двамата беше той? Господинът с шоколадовия сюртук или дребничкият господин?

— Дребничкият. Той е от Нанъли — кавалерът на госпожиците Сайкс; влюбен е и в шестте, ха, ха!

— Като че ли е по-добре да храниш безгранична любов към всички тях, отколкото да си влюбен само в една представителка на този дом.

— Въпреки това той е влюбен тъкмо в една от тях, понеже, когато двамата с Дън го принудихме да направи избор измежду това ято красавици, той назова — коя мислите?

Мистър Мур отвърна с тиха и загадъчна усмивка:

— Дора, разбира се, или Хариет.

— Ха, ха! Отлично! Но какво ви накара да се спрете на тези двете?

— Защото те са най-високите и най-хубавите. А Дора пък е най-едрата и тъй като вашият приятел, мистър Суийтинг, е с дребна и слаба фигура, стигнах до извода, че, следвайки правилото в подобни случаи, той е предпочел своята противоположност.

— Прав сте — Дора е. Но той май няма никакви шансове, нали, Мур?

— Какво притежава мистър Суийтинг, освен куратството си?

Този въпрос подействува на Малоун като силно погъделичкване — той се смя в продължение на цели три минути, преди да отговори.

— Какво притежава Суийтинг ли? Ами че Дейвид има арфа, или флейта, или какво беше то там. Има и някакъв часовник от фалшиво злато, а такива са и пръстенът, и монокълът му — това има Суийтинг.

— И как ще съумее да снабдява мис Сайкс поне с рокли?

— Ха, ха! Чудесно! Ще му задам този въпрос още щом го видя. Хубавичко ще го подредя за самонадеяността му. Но несъмнено той очаква стария Кристофър Сайкс да помогне с нещо. Мистър Сайкс е заможен, нали? Живеят в голям дом.