— Саф! Кой беше Саф, господине?
— Така и предполагах, че няма да знаете кой е. Но бихте могли да откриете — той е библейска личност. Не зная нищо повече за него, освен името и народността му. Но от малък винаги съм си го представи, от плът и кръв. Бъдете уверени, че е бил честен тромав и лишеи от късмет. Кончината си срещнал в Гет от ръката на Совахай.
— А видението, господине?
— Ще го чуете, Дейви. Дън си гризе ноктите, а Малоун се прозява — затова ще го разкажа само на вас. За зла участ Майк, както и мнозина други, е без работа. Мистър Грейм, икономът на сър Филип Нанъли, му бе дал да върши нещо в тамошния параклис. По думите на самия Майк той си подрязвал плета привечер, преди още да се е стъмнило, и точно тогава чул нещо, което взел за някакъв оркестър в далечината — ловджийски рогове, флейти и звук на тръба. Музиката идвала откъм гората и той се зачудил, че някой може да свири там. Погледнал нагоре — сред върховете на дърветата видял да се движат неща, които били червени като макове и бели като жасмин, гората цяла се изпълнила с тях. Започнали да излизат от нея и изпълнили парка. Тогава разбрал, че това били войници — хиляди, десетки хиляди, но шумът, който вдигали, не бил по-голям от жуженето на ято мушици в лятна вечер. Строили се и замарширували, полк след полк, през парка. Той ги последвал до общинската мера край Нанъли. Музиката все така нежно свирела в далечината. Видял как се престроили няколко пъти на землището, а някакъв мъж, облечен в червено, стоял в средата и ги ръководел. Били се разпрострели на повече от петдесет акра. Прекарали там половин час, а след това се отдалечили съвсем тихо с маршова стъпка — през цялото време той не чул нито глас, нито шум от вървеж, нищо, освен музиката, която тихо свирела тържествен марш.
— Накъде отишли, господине?
— Към Брайърфийлд, и Майк ги последвал. Тъкмо минавали през Фийлдхед, когато стълб от дим, какъвто може да излезе от дулата на цял артилерийски полк, безшумно се разстлал над полето, пътя и общинската мера и според думите на Майк достигнал, син и непрозрачен, чак до самите му нозе. Когато димът се разнесъл, той отново се огледал за войниците, но те били изчезнали. Повече не ги видял. Майк, като същински пророк, не само ми разказа видението си надълго и нашироко, но и го разтълкува — то означавало кръвопролитие и социален сблъсък.
— Вярвате ли му, господине? — попита Суийтинг.
— А вие, Дейви? Но, Малоун, защо още не сте тръгнали?
— Изненадан съм, господине, че вие не сте останали с Мур — на вас подобни неща ви допадат.
— Тъй и щях да направя, ако за нещастие не се случи така, че поканих Боултби да вечеря с мен, когато го срещнах да се връща от сбирката на Библейското дружество в Нанъли. Обещах да пратя вас като мой заместник, за което впрочем Мур съвсем не ми благодари, защото предпочита мен вместо вас, Питър. Ако се появи нужда от помощ, ще дойда — сигнал за това ще бъде звънът на камбаната на тъкачницата. А вие тръгвайте, освен — той внезапно се обърна към Суийтинг и Дън — освен ако Дейви Суийтинг или Джоузеф Дън не предпочетат да сторят това. Какво ще кажете, господа? Задачата е благородна, не без наличието на известна опасност за подправка, тъй като околността се намира в особено състояние, както добре ви е известно, а Мур и тъкачницата заедно с всичките му машини са обект на силна ненавист. Не се съмнявам ни за миг, че под жилетките ви бушуват рицарски чувства и едва сдържате храбростта си. Навярно съм твърде пристрастен към Питър, моя любимец. Малкият Дейвид вероятно може да бъде също толкова смел или пък безупречният Джоузеф? Малоун, в крайна сметка вие сте само един непохватен Саул 18 18 Саул (библ.) — първият цар на израилтяните; предложил на Давид доспехите си преди битката му с Голиат. — Б.пр.
, който може единствено да дава назаем доспехите си — дайте пистолетите и донесете тоягата си от ъгъла.
С многозначителна усмивка Малоун извади пистолетите си, като предложи по един на своите събратя, но те далеч не събудиха някаква жар у тях. С изящна скромност всеки от двамата господа отстъпи крачка назад от протегнатите към тях оръжия.
— Никога не съм вземал в ръка подобно нещо — заяви Дън.
— Аз почти не познавам мистър Мур — промърмори Суийтинг.
— Ако никога не сте похващали пистолет, опознайте това усещане сега, велики сатрапино на Египет 19 19 Има се предвид цар Давид, който управлявал Израил след смъртта на Саул и бил наместник в Хеврон (Египет). Същият свирел изкусно на разни инструменти. — Б.пр.
. Що се отнася до малкия менестрел, вероятно той предпочита да срещне филистимляните въоръжен единствено с флейтата си. Дайте им шапките, Питър — ще отидат и двамата.
Читать дальше