Шарлот Бронте - Шърли

Това, разбира се, не можеше да бъде отминато току-така. У Малоун, който не беше нито добродушен, нито пък флегматичен, закипя гневна страст. Гласът му гърмеше, той ръкомахаше, а Дън и Суийтинг се заливаха от смях. С възможно най-гръмовния си келтски глас Малоун ги обсипваше с обидни епитети от рода на „саксонци“ и „сноби“, а те го подиграваха за това, че е роден в една поробена страна. Той заплашваше с въстание в името на своята „родна страна“ и бълваше яростна ненавист към английското управление; чуваха се думи като „дрипи“, „просия“ и „чума“. Откъм малката гостна се разнасяше невъобразима врява. Човек би си помислил, че този поток от обидни слова може да бъде последван само от дуел. Цяло чудо беше, че мистър и мисис Гейл не прибягнаха до вдигане на тревога и до услугите на стражаря, за да се въдвори мир. Но те бяха свикнали с подобни прояви — знаеха много добре, че тримата никога не вечеряха и не пиеха чай без известни упражнения от този род, чиито последици бяха всъщност съвсем невинни. На хазаите им беше известно, че тези кавги са точно толкова безобидни, колкото и шумни, че не водят до нищо сериозно, че както и да се разделят църковните побратими вечерта, на сутринта те отново ще се поздравят като най-добри приятели.

Достойните съпрузи седяха край огъня в кухнята и се вслушваха в звучните и повтарящи се отеквания, предизвиквани от ударите на юмрука на Малоун върху махагоновата маса в гостната, в звъна от бутилки и чаши, последвал всяка негова юмручна атака, в подигравателния смях на съюзените английски участници в спора и заекващата декламация на изолирания ирландец. И както си седяха така, откъм външната врата долетя шум от стъпки и те чуха как чукчето вън оживя и отправи остър зов. Мисис Гейл отиде да отвори.

— Кой е там горе, в гостната? — попита един глас, който правеше силно впечатление с носовия си тембър и резкия си изговор.

— О! Вие ли сте, мистър Хелстоун? Не ви видях добре в тъмното — смрачава се вече толкова рано. Ще влезете ли господине?

— Искам да зная първо дали си струва да влизам. Кой е в гостната?

— Куратите, господине.

— Как! И тримата ли?

— Да, господине.

— Вечерят тук, така ли?

— Да, господине.

— Достатъчно.

След тези думи гостът влезе — беше човек на средна възраст, облечен в черно. Той прекоси кухнята в посока към вътрешната врата, отвори я, промуши главата си напред и се заслуша. Имаше какво да се чуе, защото в този момент шумът горе бе по-силен отпреди.

— Ха! — възкликна новодошлият, а след това се обърна към мистър Гейл: — Често ли ви се случва това?

Като бивш църковен настоятел мистър Гейл проявяваше нескрито снизхождение спрямо духовенството.

— Млади са, господине, знаете, още са млади — каза той неодобрително.

— Млади! Тояга за тях. Непочтителни хлапаци! Ако бяхте някой дисентер 9 9 Дисентери или неконформисти — протестантска секта, възникнала в Англия през XVI век при кралица Елизабет. Членовете й изразявали несъгласие с основните положения в учението и дейността на официалната англиканска епископална църква. — Б.пр. , Джон Гейл, а не добър християнин, те биха правили същото, биха се излагали по същия начин, но аз ще им покажа…

Той сложи край на разсъжденията си, като тръшна след себе си вътрешната врата и се заизкачва нагоре по стълбите. Когато стигна до горната стая, отново се заслуша. Отвори вратата, без да почука, и застана пред куратите.

А те притихнаха и се вцепениха. Такова бе състоянието и на ненадейния им посетител. Самият той — нисък на ръст, но с изправено тяло, чиито широки рамене крепяха глава на ястреб, оградена от периферията на голяма черна шапка, която той не счете за необходимо да свали — скръсти ръце на гърди и заоглежда младите си приятели (ако те наистина му бяха приятели), без да проявява признаци на припряност.

— Как! — започна гостът, като изговаряше думите вече не с оня носов тембър, а с дълбок и дори нещо повече от дълбок глас, който нарочно бе докаран да звучи така, сякаш идваше от някаква пещера. — Как! Нима отново сме свидетели на вавилонското стълпотворение? Нима отново небесата са заставили людете да говорят на различни езици? Къде са те сега? Допреди миг звукът им изпълваше цялата къща. Чувах и седемнадесетте езика да отекват с пълна сила — езиците на партянци, медийци, еламити, на жителите на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понтия и Азия, Фригия и Памфилия, на Египет и части от Либия около Кирена, езикът на странници от Рим, евреи и прозелити, критяни и араби — всеки от тях трябва да е имал представител в тази стая само допреди две минути.