Шарлот Бронте - Шърли

Тези господа са в разцвета на младостта си. Те притежават цялата жизненост на тази интересна възраст — жизненост, за която стоящите над тях и обзети от меланхолия престарели викарии биха дали мило и драго, за да я видят впрегната в изпълнение на пасторските им задължения. Преподобните отци нееднократно са изразявали желание да видят тази жизненост реализирана в старателно надзираване на училищата и в чести визити при болни от поверените им енории. Но младите последователи на левитите са на мнение, че това са скучни дела — те предпочитат да изразходват енергията си за друг род деяния, които, макар и да изглеждат през погледа на други хора много по-досадни и монотонни, отколкото труда на един тъкач над стана, за тях явно представляват непрекъснат извор на наслада и занимавка.

Имам предвид суетенето напред-назад, което тримата непрекъснато извършват между квартирите си — не последователни визити, а една плетеница от триъгълници, чиито нишки те наплитат през цялата година независимо дали е пролет, лято, есен или зима. Сезоните и времето не са от значение за тях. С непонятно усърдие те се преборват със сняг и градушка, с вятър и дъжд, с кал и прахоляк, за да обядват, да пият чай или да вечерят заедно. Трудно е да се каже какво кара всеки от тях да търси компанията на останалите. Не е заради приятелството, защото срещите им винаги са придружени с кавги. Не е заради религията, защото тя никога не се споменава сред тях наистина понякога им се случва да разискват въпросите на теологията, но набожността никога не е била в кръга на интересите им. Не е и заради прекомерното влечение към ястия и напитки, защото в квартирата си всеки от тях може да има също толкова добро бутче или пудинг, също толкова силен чай или крехка препечена филия, колкото и у някои от своите събратя. Мисис Гейл, мисис Хог и мисис Уип, техните хазайки, твърдят, че това „не се върши заради нещо друго, а само с едничката цел да бъдат тормозени хората“. Под „хората“ достопочтените дами разбират, естествено, себе си, защото те наистина биват подлагани на непрестанен тормоз от тази система на взаимни нашествия.

Мистър Дън и гостите му, както вече споменах, в момента вечерят. Сервира им мисис Гейл, но в очите и проблясват искрици от горещия кухненски огън. Тя е на мнение, че привилегията да поканиш някого от приятелите си на обед или вечеря, без да плащаш допълнително (тази привилегия е включена в условията, при които тя дава стаите под наем), напоследък е била твърде често използувана. Днес е само четвъртък, а още в понеделник мистър Малоун, куратът от Брайърфийлд, дойде на закуска и остана за обед; във вторник мистър Малоун и мистър Суийтинг от Нанъли дойдоха на чай останаха за вечеря, прекараха нощта в свободното легло и я удостоиха с компанията си на закуска в сряда сутринта. А ето ги днес, четвъртък, отново тук за вечеря. Мисис Гейл е почти сигурна, че ще останат и през нощта. „C’en est trop“ 5 5 Това вече е прекалено (фр.) — Б.пр. би казала тя, ако можеше да говори френски.

Мистър Суийтинг реже парчето ростбиф в чинията си и се оплаква, че месото е жилаво; мистър Дън твърди, че бирата е изветряла. Е, това вече е върхът на всичко! Ако бяха малко по-любезни, мисис Гейл щеше да понася нещата по-леко; ако поне малко си даваха вид, че са доволни от това, което получават, всичко щеше да бъде наред, но „тези млади свещенослужители са толкова важни и надути и си въобразяват, че стоят над всички“ — не показват никакво уважение към нея само защото не държи прислуга, а върши къщната работа сама, както е правела и майка й преди нея. Освен това постоянно одумват живота и хората в Йоркшир. Именно поради тази причина мисис Гейл не може да допусне, че някой от тях би могъл да бъде истински джентълмен или от благородно потекло. Според нея „старите свещеници струват много повече от всички зелени колежани — те имат маниери и са любезни както с благородните, така и с простите люде“.

— Още хляб! — вика мистър Малоун с глас, който прокънтял, макар и за кратко, го издава, че е роден в земята на детелините и картофите 6 6 Намек за ирландския произход на Малоун; детелината е националният символ на Ирландия, а картофите — национална храна. — Б.пр. . Мисис Гейл ненавижда мистър Малоун повече от другите двама, но и се страхува от него, защото е снажен и як мъжага, с ръце и нозе на истински ирландец и със също така характерно за националността му изражение на лицето; ликът му не притежава благите черти на потомците на крал Милезий 7 7 Испански крал, чиито синове покоряват Ирландия около 1300 г. пр.н.е. — Б.пр. , нито пък покоряващата външност на Даниъл О’Конъл 8 8 Даниъл О’Конъл (1775–1847) — ирландски национален деец. — Б.пр. , а има типичния облик на северноамерикански индианец, характерен за определено съсловие от ирландското дворянство; това е каменно лице с гордо изражение, далеч по-прилягащо на някой робовладелец, отколкото на земеделец от свободното селячество. Бащата на мистър Малоун наричаше себе си джентълмен. Той беше беден, затънал в дългове и невероятно надменен, а синът му беше също като него.