Шарлот Бронте - Шърли

— Обещавам.

— Вие сте добър — каза тя, вдигнала поглед към него, докато той се надвесваше с усмивка над нея.

— Така ли? Това успокоява ли ви?

— Страшно много.

— Ще бъда с вас, само аз и мисис Джил, и в най-страшните минути, когато ще бъдат необходими спокойствие и вярност. Няма да позволя намесата на никаква прибързана или плашлива ръка.

— И въпреки това ме мислите за дете?

— Да.

— А! Значи ме презирате.

— Нима презираме децата?

— Всъщност не съм толкова силна, не се гордея толкова много със силата си, както си мислят хората, мистър Мур, нито пък се отнасям с такова пренебрежение към съчувствието. Но когато ме налегне някаква мъка, боя се да я споделя с тези, които обичам, за да не ги заболи. А не мога да стигна дотам, че да се оплаквам на тези, които са ми безразлични. Все пак не трябва да ми се присмивате, че се държа като дете, защото, ако бяхте толкова нещастен, колкото бях аз през последните три седмици, вие също щяхте да търсите някой приятел.

— Всеки от нас има нужда от приятел, не е ли така?

— Всеки от нас, който носи нещо добро в себе си.

— Вие имате Каролайн Хелстоун.

— Да… А вие имате мистър Хол.

— Да… А мисис Прайър е мъдра и добра жена, тя може да ви даде съвет, когато имате нужда от такъв.

— Вие пък си имате брат — Робърт.

— При всяко залитане надясно можете да се облегнете на преподобния Матюсън Хелстоун, бакалавър, а при всяка погрешна стъпка наляво имате до себе си мистър Хайрам Йорк, ескуайър. Всеки един от тези старейшини ви отдава нужната почит.

— Никога не съм виждала мисис Йорк да се отнася така майчински към някой друг млад човек, както към вас. Не зная как сте спечелили сърцето й, но към вас е по-нежна, отколкото към собствените си синове. Освен това имате и сестра си Хортенз.

— Излиза, че и двамата сме добре осигурени.

— Така излиза.

— Колко благодарни трябва да бъдем тогава!

— Да.

— Колко доволни!

— Да.

— Що се отнася до мен, в този момент съм почти доволен и много благодарен. Благодарността е божествено чувство — тя изпълва сърцето, но не до пръсване; стопля го, но не до високата температура на треската. Обичам да вкусвам от блаженството по малко — ако го погълна набързо, няма да усетя аромата му.

Поставил ръце върху облегалката на креслото, където седеше мис Кийлдар, Мур наблюдаваше как изпод бързите й пръсти расте венецът в зелено и виолетово. След продължителна пауза той отново попита:

— Разпръсна ли се сянката изцяло?

— Напълно. Шърли отпреди два часа и Шърли сега — това са две съвсем различни същества. Струва ми се, мистър Мур, че мъката и страхът, отглеждани скритом, растат като децата на Титана 147 147 Става дума за титана Кронос, който поглъщал децата си, за да не му отнемат властта (гр. мит.) — Б.пр. .

— И няма повече скритом да изпитвате подобни чувства?

— Не, ако посмея да проговоря.

— Като казвате „ако посмея да проговоря“, за какво намеквате?

— За вас.

— Защо ви е необходима смелост за това?

— Защото сте строг и свенлив.

— А защо съм строг и свенлив?

— Защото сте горд.

— А защо съм горд?

— Това бих искала да узная и аз — може би ще бъдете така добър и ще ми кажете?

— Вероятно защото съм беден например — бедността и гордостта често вървят ръка за ръка.

— Това е една чудесна причина и аз с радост бих открила още някоя, която да я допълни. Намерете другар на тази гълъбица, мистър Мур.

— Веднага. Какво ще кажете за брак между трезвата Бедност и пъстроцветния Каприз?

— Вие капризен ли сте?

— Вие сте капризна.

— Клевета! Непоклатима съм като скала и неотклонна като Полярната звезда.

— В някой ранен час на деня поглеждам навън и съзирам прекрасна дъга, изпъстрена с обещания и извита като възхитителен свод над облачното небе на живота. Само час след това поглеждам отново и виждам, че половината дъга е изчезнала, а другата половина е избледняла. Още по-късно свъсеното небе отрича някога да е било увенчавано от един толкова благ символ на надеждата.

— Мистър Мур, трябва да се борите срещу тези променливи настроения — те са вашият главен недостатък. Човек никога не знае как да се държи с вас.

— Мис Кийлдар, преди време, в продължение на две години, имах една ученичка, която ми бе много скъпа. Хенри също ми е скъп, но тя ми бе още по-скъпа. Хенри никога не ми е създавал грижи, докато тя… тя ми създаваше много. Мисля, че ме измъчваше по двадесет и три от всичко двадесет и четирите часа на денонощието.