Шарлот Бронте - Шърли

— Тя никога не е била с вас повече от три часа или най-много шест часа на ден.

— Понякога разливаше питието от чашата ми и крадеше храната от чинията ми. И след като ме държеше гладен цял ден, а това не бе по вкуса ми, тъй като съм човек, свикнал да се храни със сдържана охота и да отдава дължимото на разумната наслада от материалните блага…

— Зная, че сте такъв. Без да се запъна, мога да изброя ястията, които обичате най-много. Съвсем точно зная към кои неща имате предпочитания…

— Освен че лишаваше тези вкусни ястия от техния аромат, тя също така се подиграваше с мен. Аз обичам добре да си поспивам. В по-спокойните ми дни, когато принадлежах на себе си, никога не се сърдех на нощта, че е дълга, нито пък проклинах леглото си, че е твърдо. Тя промени всичко това.

— Мистър Мур…

— И след като отне спокойствието на душата ми и насладите в живота ми, тя ме лиши и от самата себе си съвсем хладнокръвно, като че ли без нея светът щеше да си остане същият за мен. Знаех, че някога щях да я видя отново. След две години стана така, че се срещнахме пак под нейния собствен покрив, където бе вече господарка. Как мислите, че се отнесе тя към мен, мис Кийлдар?

— Като човек, който е извлякъл голяма полза от уроците, научени от вас самия.

— Тя ме посрещна високомерно, издълба между нас огромна пропаст и ме държеше далеч от себе си със сдържаните си жестове, редките хладни погледи и претеглените любезни слова.

— Тя бе отлична ученичка! След като видя колко далеч сте вие, веднага последва примера ви и също се отдалечи. Моля ви, сър, възхитете се на надменността й, която не е нищо друго, освен по-добро копие на вашата собствена студенина.

— Съвестта, достойнството и най-деспотичната неизбежност ни разделиха и ме оковаха далеч от нея с тежките си вериги. Тя бе свободна — можеше да бъде поне снизходителна.

— Никога толкова свободна, че да се прости със самоуважението и да се стреми натам, където вече е била отблъсната.

— А след това прояви непостоянството си и започна да ме измъчва както преди. Когато вече бях решил да виждам в нейно лице само една високомерна непозната, тя внезапно ми засвидетелствуваше такова изражение на любеща наивност, стопляше ме с такъв лъч на живително съчувствие изпълваше някой час с радостта от разговор тъй мил, приветлив и внимателен, че не бях в състояние да затворя сърцето си за образа й, както не мога да затворя и тази врата за присъствието й. Обяснете ми защо ме измъчваше толкова.

— Не можеше да понесе да бъде пренебрегната. А понякога в някой влажен и студен ден, и идваше наум, че учебната стая не е особено приветливо място, и се чувствуваше длъжна да намине, за да види дали вие и Хенри поддържате огъня добре. И веднъж влязла в тази стая, с удоволствие оставаше там.

— Но не би трябвало да е толкова непостоянна — щом й се идва, би трябвало да го прави по-често.

— Съществува нещо, което се нарича натрапничество.

— Утре няма да сте такава, каквато сте днес.

— Не зная. А вие?

— Не съм луд, о, благородна Вереника 148 148 Вереника (още и Вероника) — съпруга на египетския цар Птоломей III Евергет. Дала обет да подари косите си на Афродита, за да се върне съпругът й благополучно от похода си в Сирия. Тук „благородна Вереника“ се употребява като символ на женската вярност и постоянство. — Б.пр. ! Можем да подарим един ден на прекрасните сънища, но на другия трябва да отворим очи. Мигът на моето събуждане ще настъпи, когато се омъжите за сър Филип Нанъли. Огънят осветява и двама ни и много ясно ни показва в огледалото, мис Кийлдар. Наблюдавах отразената там картина през цялото време, докато говорех. Погледнете! Вижте каква разлика има между вашата глава и моята! Изглеждам твърде стар за тридесетте си години!

— Толкова сте сериозен, имате такова свъсено чело и лицето ви е бледо. Никога не мисля за вас като за млад човек, нито пък ви смятам за по-малък брат на Робърт.

— Наистина ли? Така и предполагах. Представете си лицето на Робърт, с неговите чисти и хубави черти, да наднича през рамото ми. Нима тази картина не би подчертала най-красноречиво лишените от изразителност черти на моя грубоват лик. А, най-сетне! (Той трепна.) Все се ослушвах за този звук през последния половин час.

Това бе звънецът за вечеря и Шърли се надигна.

— Мистър Мур — каза тя, докато прибираше полите на копринената си рокля, — получавали ли сте напоследък някаква вест от брат си? Имате ли представа какво означава този негов дълъг престой в града? Споменавал ли е нещо за връщане?