Шарлот Бронте - Шърли

— Да, той говори за връщане, но не мога да ви кажа нищо относно причината за продължителното му отсъствие. А и, честно казано, си мислех, че никой в Йоркшир не е по-осведомен от вас защо той не бърза да се завърне у дома.

Алена сянка премина по страните на мис Кийлдар.

— Пишете му и го помолете настоятелно да си идва — каза тя. — Не че постъпва неразумно, като отсъствува толкова време — и без това е по-добре тъкачницата да не работи, докато търговията е в застой. Но той не бива да изоставя графството.

— Известно ми е — каза Луис, — че е разговарял с вас вечерта, преди да тръгне, след което го видях да напуска Фийлдхед. Прочетох какво бе изписано върху лицето му или поне се опитах да го сторя. Той се извърна. Предположих, че заминава за дълго. Някои нежни и деликатни пръсти притежават удивителната способност да правят на пух и прах крехката мъжка гордост. Мисля си, че Робърт заложи прекалено много на мъжката си привлекателност и вроденото си благородство. По-добре са онези, които, лишени от предимства, не могат да хранят илюзии. Но ще му пиша, че желаете да се върне.

— Не му пишете, че желая да се върне, а това, че връщането му е желателно.

Би вторият звънец и мис Кийлдар се подчини на зова му.

Луис Мур бе привикнал на тих и скромен живот. Тъй като сам бе тих и скромен човек, той понасяше този живот много по-добре, отколкото повечето мъже.

Притежаваше свой собствен свят в ума и душата си и затова търпеливо приемаше уединението си в някое малко и тихо кътче на истинския свят.

Колко притихнал е Фийлдхед тази вечер! Мис Кийлдар цялото семейство Симпсън, дори и Хенри — всички, освен Мур, са в Нанъли. Сър Филип ги бе поканил, за да ги представи на майка си и своите сестри, които в момента бяха в имението му. Баронетът бе внимателен човек и затова бе поканил също и учителя, но той по-скоро би се срещнал с призрака на Хънтингдънския граф и с веселата му безплътна свита под короната на най-дебелия, най-черния и най-стар дъб в гората на Нанъли. Да, той би си определил среща с духа на някоя игуменка или призрачно бледа монахиня сред влажните и обрасли в треволяк останки от порутената им обител. Луис Мур копнее да има някого до себе си тази вечер, ала това не е баронетът, не е благосклонната му, но строга майка, достолепните му сестри, нито пък някой от семейство Симпсън.

Нощта е неспокойна — над земята все още бушуват бурите на есенното равноденствие. Обилният дъжд, валял през деня, е стихнал — огромният облак се разкъсва и разкрива небето, ала не отминава, за да остави след себе си сапфирена небесна твърд, а се носи стремглаво пред талазите на нестихващата буря, развилняла се на лунна светлина. Луната величествено царува, доволна от вихъра — доволна, сякаш се отдава с любов на свирепите му милувки. Тази вечер Ендимион 149 149 Ендимион (гр. мит.) — пастир, в когото била влюбена Селена (Луната). — Б.пр. няма да съзерцава лика на своята богиня — по хълмовете няма стада, а това е добре, понеже тази вечер тя има среща с Еол 150 150 Еол (гр. мит.) — бог на вятъра. — Б.пр. .

Седнал в учебната стая, Мур слушаше как бурята свисти около старата кула и покрай външната стена на преддверието — този край бе защитен. Ала учителят не търсеше защитено убежище, не желаеше приглушени звуци, нито пък закътан подслон.

„Всички стаи са празни — каза си той — и душата ми страда в тази килия.“

Мур я напусна и отиде там, където рамките на прозорците, по-големи и по-свободни, отколкото закритото от клони и зарешетено прозорче на стаята му, пропускаха безпрепятствено тъмносинята, сребърно струнеста, вълнуваща и метежна гледка на есенното нощно небе. Той не носеше свещ, нямаше нужда от лампа или огън — широките и ясни, макар понякога прекъсвани от облаци и непостоянни лунни лъчи огряваха всеки под и всяка стена.

Мур преминава през всички стаи, сякаш преследва някакво привидение. Спира в дъбовата стая. Тя е лишена от хладината и блясъка на гостната — камината й е гореща и червеникава, жаравата пука, сгрята от собственото си алено сияние. Близо до килима се намира малка работна масичка с писалище върху нея и един стол.

Дали видението, по чиито следи е тръгнал Мур, не седи в този стол? Човек би си помислил тъкмо това, ако можеше да види как възпитателят е застанал пред него. В погледа му се чете такъв интерес, а на лицето му е изписано такова внимание, като че ли в самотата на този дом той е намерил жив компаньон и се готви да го заговори.