Мика Валтари - Синухе Египтянина

Хоремхеб изпаднал във възторг от думите й, тя плахо го хванала за ръка и го повела към градината. Придворните обаче се разбягали, изпокрили се и ужасени притаили дъх в очакване какво ще се случи. Робите и конярите също се разбягали и златният палат съвсем опустял. Така Бакетамон завела Хоремхеб в градинската си къща, ала щом той нетърпеливо понечил да я вземе в прегръдките си, Бакетамон нежно го отстранила и рекла:

— Овладей за миг мъжката си природа, Хоремхеб, докато ти разкажа с какъв труд съм съградила тази къща. Надявам се, че не си забравил какво ти казах, когато последния път насила ме облада. Вгледай се внимателно в стените и подовете и знай, че всеки от многобройните камъни по тях ми е спомен за насладата, изпитана в обятията на друг мъж. С любовта си съм съградила тази къща в твоя чест, Хоремхеб. Този голям бял камък ми бе донесен от един изкормвач на риба, който много ме хареса. Оня зеления получих от чистач на нужници, а осемте кафяви камъка един до друг ми ги даде някакъв градинар, който се възхищаваше на опитността ми и не можеше да ми се насити. Ако имаш търпение, ще узнаеш историята на всеки камък, а с време разполагаме, Хоремхеб. Предстоят ни години съвместен живот и се надявам, че времето до нашите старини ще ми стигне да разказвам историята на тези камъни всеки път, когато ме пожелаваш.

Отпърво Хоремхеб не повярвал на думите й и заблуден от нейната свенливост, ги взел за нескопосна шега. Но като се взрял, в изтеглените й очи забелязал омраза, по-страшна от смъртта, и тогава й повярвал. Щом всичко му станало ясно, той обезумял от ярост и посегнал към хетския си нож, за да погуби Бакетамон, която по ужасен начин бе накърнила мъжествеността и тщеславието му. Но тя с готовност разголила гърдите си и подигравателно го подканила:

— Забий ножа си, Хоремхеб, забий го и ще се лишиш от короните. Защото аз съм жрица на Сехмет, в жилите ми тече свещена кръв и ако ме убиеш, ще загубиш законното си право върху фараонския престол.

Думите й накарали Хоремхеб да се овладее. Налагало се да запази добри отношения с Бакетамон, понеже само бракът с нея придавал законност на правата му върху фараонските корони. По този начин Бакетамон го поставяла натясно и той нищо не можел да й стори. Отмъщението й било съвършено, тъй като Хоремхеб не смеел дори къщата й да разруши и тя се изправяла пред очите му всеки ден, щом погледнел през прозореца. След като обмислил случилото се, той не намерил друг изход, освен да се преструва, че не знае нищо за похожденията на Бакетамон. Защото наредял ли да разрушат къщата, всички щели да забележат, че е узнал как Бакетамон е позволила на цяла Тива да оскверни постелята му. Затуй пред явния позор предпочел да понася хорския присмех зад гърба си. Но оттогава той престанал да досажда на Бакетамон — не я докосвал и живеел уединено. Редно е да отбележа, че и Бакетамон от своя страна се задоволи с градинската си къща и не поде никакви по-нататъшни градежи.

Такива неща се случиха с Хоремхеб, та не вярвам да е изпитал особена радост, когато жреците го помазаха и на главата му поставиха червената и бялата корона, короната на Горното и на Долното царство, на лилията и на папируса. Той стана подозрителен, никому не се доверяваше напълно и смяташе, че заради Бакетамон всички се подиграват зад гърба му. Седеше като на тръни и сърцето му не намираше покой. Нанесената обида беше толкова голяма, че му беше невъзможно да се люби дори с други жени. Мъката и огорчението си потискаше с работа и затуй се зае да изкара нечистотиите от Египет, за да върне всичко в старото русло и да замени неправдата със справедливост.

За да бъда безпристрастен, аз съм длъжен да посоча и добрите дела на Хоремхеб, защото народът величаеше името му, смяташе го за добър владетел и още след първите години на царуването му го причисли към великите египетски фараони. За да няма съперници на властта си, той не допускаше никой да стане прекалено заможен или знатен и изцеждаше богатите и знатните, което много допадаше на народа. Наказа несправедливите съдии, възстанови правата на сиромаха и промени събирането на данъци, като въведе редовна плата на бирниците от фараонската съкровищница, така че те вече не можеха да изсмукват народа за собствено обогатяване.

Вечно неспокоен, той неспирно кръстосваше страната от област в област, от село в село да оправя неправдите. Пътя му бележеха отрязаните уши и окървавените носове на покварени бирници, плющене на камшици и писъци се разнасяха надалеч из околностите на селищата, в които съдеше. Сиромасите лично му излагаха оплакванията си, неговите служители не смееха да им попречат да разговарят с него и той раздаваше неподкупно правда. Поднови изпращането на кораби за Пунт, жените и децата на моряците плачеха по кейовете и по древен обичай разраняваха лицата си с камъни, а Египет богатееше, защото от десет кораба всяка година се завръщаха три, натоварени с безценни съкровища. Строеше също така нови храмове и отдаваше на боговете полагаемото се според достойнството и правдата им, без да облагодетелствува тях, с изключение на Хор, и без да покровителствува някои от храмовете, с изключение на този в Хетнетсут, в който народът обожествяваше неговата статуя и му принасяше в жертва волове. Заради всичко това народът го величаеше, благославяше името му и още приживе разказваше за него множество удивителни легенди.