Мика Валтари - Синухе Египтянина

След като разказах всичко това, писането вече ме измаря и очите ме болят. Пък и котките на Мути скачат в скута ми, отриват глава в ръката ми, с която държа писеца, и ми пречат да пиша. Всичко разказано дотук изтощи сърцето ми, крайниците ми изнемогват и вече копнеят за вечен покой. Възможно е да не съм щастлив, ала не съм и много нещастен в самотата си. Колкото по-самотен съм бивал и колкото по-далече съм се намирал от хората, толкова по-ясно съм прозирал и тях, и делата им, и пустославието на делата им. Защото доста пустославни са всички дела, които човек извършва през живота си.

Ала благословени да са папирусът и писецът, които ме накараха отново да се почувствувам малко момче, доплавало по реката в насмолена тръстикова лодка, незнаещо що е печал и непознаващо скърбите на познанието. Отново бях невръстно дете в къщата на баща ми Сенмут, отново горещите сълзи на изкормвача Мети капеха по ръцете ми. С Минея бродех по вавилонските пътища и хубавите ръце на Мерит обгръщаха шията ми. Плачех със страдащите и раздавах зърно на сиромасите. За всичко туй с радост си спомням, но за злодеянията си и за огорчението от несполуките не искам да си спомням.

Аз, египтянинът Синухе, написах всичко това за себе си. Не за боговете, не за човеците и не за да обезсмъртя името си, а само за себе си — бедния и опечаления, и за сърцето си, чиято чаша се напълни. Не мога да се надявам името ми да се съхрани чрез написаното, защото знам, че след моята смърт стражите ще унищожат всичките ми писания. По заповед на Хоремхеб те ще ги унищожат и ще сринат къщата ми, ала не съм сигурен дали това изобщо ме натъжава, понеже след всичко преживяно вече не държа името ми да се увековечи.

И все пак аз ще се погрижа за запазването на тези петнадесет книги. За всяка от тях Мути изплете здрава обвивка от палмови влакна. Ще ги увия и ще ги сложа в сребърна кутия, която ще пъхна в сандък от яко абаносово дърво, а сандъка ще затворя в медна ракла, както божествените книги на Тот някога са били затворени в ракла и пуснати на речното дъно. Но дали по този начин книгите ще бъдат увардени от стражите и дали Мути ще успее да ги положи в гроба ми — това не знам и не държа особено да го знам.

Защото аз, Синухе, съм човек и като човек съм живял във всекиго, който е бил преди мен, и като човек ще живея във всекиго, който ще дойде подир мен. Ще живея в плача и радостта на човека, ще живея в скръбта и страха му, в добротата и лошотията му, в правдата и неправдата, в слабостта и силата. Като човек ще живея в човека вовеки и затуй не са ми нужни жертви на гроба, нито безсмъртие за името ми. Това написа египтянинът Синухе, оня, който живя самотен през всичките си земни дни.

© 1945 Мика Валтари

© 1986 Борис Парашкевов, превод от фински

Mika Waltari

Sinuhe egyptiläinen, 1945

Сканиране и редакция: chesun, plamentd, essop

Последна редакция: NomaD, 2010 г.

Издание:

Мика Валтари. Синухе Египтянина

Рецензент: Ееро Сувилехто

Консултант: Сергей Игнатов

Редактор: Юлич Димитрова

Художник: Владимир Калинов

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Красимир Градев

Коректори: Йорданка Киркова, Ана Тодорова

ДИ „Народна култура“, 1986

Свалено от „Моята библиотека“ http://chitanka.info/text/15822

Последна редакция: 2010-04-04 12:00:00

Древно название на Египет, означаващо Черната земя. — Б.пр.

Покрити носилки за благородници и заможни, носени обикновено от роби. — Б.пр.

Или Страната на мъртвите — отвъден свят, в които според вярването на древните египтяни душата продължавала задгробния си живот. Б.пр.

Хирург, който чрез отваряне на черепа лекува мозъчни заболявания. — Б.пр.

Азиатски племена, които покорили Египет и се задържали на власт от XVIII до XVI в. пр.н.е. — Б.пр.