Каптах също преуспяваше, от година на година ставаше все по-заможен и в Египет вече нямаше кой да съперничи на богатството му. Понеже си нямаше жена и деца, за свой наследник беше определил Хоремхеб, за да може да си гледа живота на спокойствие и да трупа още повече богатства. Затуй Хоремхеб не го изцеждаше така безогледно, както останалите египетски богаташи, и на бирниците не позволяваше да го притесняват.
Каптах често ме канеше в своя палат, разположен в богаташкия квартал и обхващащ заедно с градините си изцяло площта между четири улици, така че нямаше нито един съсед, който да му разваля спокойствието. Хранеше се от златни блюда, в дома му водата по критски образец течеше от сребърни чучури, басейнът му също беше от сребро, седалката в нужника беше от абанос, а стените — облицовани със скъпи камъни, съчетани в приятни фигури. Предлагаше ми чудесни ястия и вино от пирамидите. По време на ядене го развличаха свирачи и певци, а най-красивите и изкусни танцьорки от Тива го забавляваха с великолепни танци. Удоволствието му с жените все пак не беше особено, понеже дебелият корем му пречеше, та отдаваше предпочитание на стомашните наслади като по-благи в сравнение с предлаганите от жените.
Той уреждаше също големи угощения и знатните и богати египтяни на драго сърце му гостуваха, въпреки че по рождение беше роб и в държанието му имаше много от навиците на роба — бършеше носа си с длан и звучно се оригваше по време на ядене. Беше щедър домакин, раздаваше скъпи подаръци на гостите си, а съветите му по търговски въпроси бяха хитроумни, така че от общуването си с него печелеха всички. Разправяше занимателни истории, нерядко за забавление на гостите се предрешваше като роб и по подобие на робите разказваше невероятни лъжи, защото беше прекомерно богат, за да се бои от подигравки заради своето минало. Пред знатните египтяни дори се перчеше, че е бивш роб. На мен ми казваше:
— Господарю Синухе, светът е устроен толкоз странно, че щом човек веднъж забогатее достатъчно много, вече не може да осиромашее, ами става все по-богат, даже и да не го желае. Но моето замогване тръгна от теб, Синухе, та затуй винаги ще те смятам за мой господар и до края на живота ти няма да ти липсва нищо. За теб е по-добре да не си богат, защото не би съумял да си служиш с богатството си — само смут ще сееш и ще причиняваш голяма вреда. Добре стана, че прахоса имуществото си през злощастното царуване на лъжефараона. Сега аз ще бдя над интересите ти и ще се грижа да не се лишаваш от нищо разумно, което ти е необходимо.
Към художниците се отнасяше благосклонно, скулпторите извайваха образа му от камък, извайваха го строен и величав, с изящни крайници, с малки ръце и крака и с изпъкнали скули. От статуите си гледаше с двете очи, седеше замислен, кръстосал крака, с папирусов свитък на коленете и с перо в ръка, макар че никога не се бе опитвал да се научи на четмо и писмо — вместо него писарите му четяха, пишеха и пресмятаха големите числа. Тези изображения много го забавляваха, а жреците на Амон, на които още след завръщането си от Сирия бе дал безброй подаръци, за да си няма разправии с боговете, наредиха да му се издигне статуя в големия храм и той заплати разноските по нея.
Накара също да му изградят внушителна гробница в града на мъртвите и художниците изписаха по стените й много картини от всекидневието и развлеченията му. Изобразиха го като велможа, зрящ и без корем, понеже се опитваше да измами боговете и да влезе в Западната страна такъв, какъвто му се искаше да бъде, а не какъвто беше, макар че приживе предпочиташе да си остане същият, за да има по-малко неприятности. Със същата цел за гробницата си накара да му изготвят книга на мъртвите, която беше най-изкусно направената и най-обърканата книга на мъртвите, каквато някога бях виждал. Състоеше се от дванадесет свитъка с изображения и надписи, със заклинания, които да омилостивяват подземните духове, да поставят върху везните на Озирис подправени теглилки и да подкупват справедливите павиани. Всичко това извърши от предвидливост, но иначе изобщо не мислеше за смъртта и почиташе нашия скарабей повече от всяко друго божество.
На мен богатството и щастието на Каптах не ми се зловидеха, радостта и доволството на другите също не ми се зловидеха и вече не исках да лишавам хората от илюзии, щом те ги ощастливяваха. Така или иначе човешкият живот до голяма степен е изтъкан от илюзии. Затуй истината е неприятна и горчива и мнозина предпочитат да бъдат погубени, отколкото да им се разрушат илюзиите. Ето защо аз не рушах умишлено илюзиите на хората, щом те ги правеха доволни и честити и не ги подбуждаха към злини.
Читать дальше