Мика Валтари - Синухе Египтянина

— Атон бе забравен тъй скоро, както в Ахетатон колоните се порутиха, стените се оброниха и пясъкът покри подовете на къщите — отговори Каптах. — Виждал съм обаче някои художници все още да рисуват по Атоновия образец и има разказвачи на приказки, които разказват опасни истории. Понякога върху пясъка на пазара и по стените на обществените нужници се появяват изображения на Атоновия кръст, така че Атон май не е съвсем мъртъв.

— Нека бъде воля ти, Каптах — повторих аз. — Ще се успокоя и отново ще се заловя за професията си, а за развлечение ще се занимавам със събирачество, както ти ме посъветва. Но тъй като не обичам да подражавам, ще събирам онова, което други не събират. Затуй ще събирам хора, които си спомнят за Атон.

Каптах помисли, че се шегувам, и се засмя, сякаш бях изрекъл духовитост, защото знаеше не по-лошо от мен какви злини бе причинил Атон на Египет и на самия мен. Сетне продължихме да разговаряме кротко за разни неща, Мути ни донесе вино и двамата пихме. Накрая неговите роби дойдоха, помогнаха му да стане, понеже тлъстините му пречеха да се вдигне на крака, и го отнесоха с паланкина му. Но на другия ден той ми изпрати щедри подаръци, които направиха живота ми удобен и охолен, така че нищо нямаше да помрачава радостта ми, ако можех да се радвам.

По такъв начин аз накарах отново да окачат лекарския знак над къщната порта, поднових упражняването на професията си и за умението си получавах от пациентите подаръци според възможностите им. От сиромасите не вземах нищо, така че дворът ми от сутрин до вечер беше пълен, без да печеля много с умението си. Докато лекувах пациентите си, аз предпазливо ги разпитвах за Атон, защото не исках нито да ги плаша, нито да разпространяват за мен приказки, които щяха да навредят на името ми — в Тива славата ми и без това беше доста лоша. С течение на времето установих, че Атон бе забравен и вече никой не го разбираше. Само някои фанатици и пострадалите от неправдата помнеха за него и го възкресяваха в паметта си според своя фанатизъм и преживените неволи, а кръстът на Атон се използваше като злокобно магическо средство за пакостене на хората.

След оттеглянето на разлива жрецът Ейе почина. Говореше се, че умрял от глад, тъй като от страх да не бъде отровен не ядял нищо. Дори хляба, който месел и печал в златния палат от саморъчно смляно брашно, не смеел да яде, защото се боял, че заради него зърното е било отровено още на нивите. Тогава Хоремхеб прекрати войната в Сирия, остави Кадеш в ръцете на хетите, след като не съумя да им го отнеме, и с корабите си тържествено се прибра в Тива, горд с всички свои победи. Всъщност той не смяташе Ейе за истински фараон и не обяви траур по повод смъртта му, а напротив — нарече го лъжефараон, който с непрекъснатото водене на войни и с налагането на непосилни данъци бе докарал на Египет само страдания. Като прекрати войната и нареди храмът на Сехмет да бъде затворен веднага след смъртта на Ейе, Хоремхеб внуши на народа, че той лично изобщо не е желаел да воюва, а само се е подчинявал на злия фараон. Затуй при неговото завръщане народът ликуваше и го прославяше заедно с воините му.

След пристигането си в Тива Хоремхеб незабавно ме повика и ми каза следното:

— Приятелю Синухе, изминаха години от раздялата ни, през които много ме измъчваха натякванията ти, че съм бил кръволок и съм нанасял щети на Египет. Сега обаче постигнах целта си, възвърнах могъществото на Египет и вече никаква опасност отвън не грози страната, защото аз прекърших остриетата на хетските копия, а на сина си Рамзес предоставям завладяването на Кадеш. Наситих се да воювам и ми се иска да му изградя яка държава. Сега Египет наистина прилича на мръсен сиромашки обор, ала скоро ще видиш как ще изкарам нечистотиите извън страната, ще заменя неправдата със справедливост и всеки ще си получи заслуженото — прилежният за прилежанието си, ленивият за леността си, крадецът за кражбите си, престъпникът за провиненията си. Да, Синухе, чрез мен в Египет ще се върнат старите времена и всичко ще бъде както по-рано. Затуй ще накарам от книгата на владетелите да изличат скверните имена на Тутанхамон и Ейе, така както бе изличено името на Ехнатон. Все едно, че никога не са царували, а моето властвуване ще започва от сетната нощ на великия фараон, когато, воден от сокола, пристигнах в Тива с копие в ръка.

Той се натъжи и отпусна глава в ръцете си. Войната беше набраздила лицето му и в очите му не личеше радост, когато продължи: