Мика Валтари - Синухе Египтянина

Преди туй обаче той ме прегърна и се разплака от радост, че пак се срещаме. Сякаш планина ме затисна, когато положи дебелите си ръце върху раменете ми, а под тежестта му столчето, което Мути донесе, стана на трески, така че той придърпа краищата на дрехата си и седна на земята. Разказа ми, че войната в Сирия била на свършване и че бойните колесници на Хоремхеб стигнали до Кадеш, ала не им се удало да го овладеят. Похвали се с богатството си и с големите сделки, които сключил в Сирия. В квартала на знатните бил купил някакъв овехтял палат и наел стотици зидари да го възстановят в подобаващ на възможностите му вид. Вече не подхождало на достойнството му да държи кръчма на пристанището.

— В Тива чух лоши неща за теб, господарю Синухе — рече ми той. — Разправят, че си настройвал народа против Хоремхеб, а съдиите и знатните са озлобени, загдето си ги обвинявал в разни неправди. Съветвам те да внимаваш, защото, ако не прекратиш опасните си приказки, ще те осъдят и ще се озовеш в рудниците. Понеже си покровителствуван от Хоремхеб, може би не ще посмеят да те осъдят, обаче къщата ти веднъж вече е горяла и нищо чудно през някоя тъмна нощ те пак да дойдат, да те погубят и да запалят къщата ти, ако продължаваш да приказваш и да насъскваш бедните срещу богатите. По-добре ми кажи какво те тормози и кой ти е пуснал тази муха в главата, та да ти помогна, както е редно един добър слуга да помага на господаря си.

С наведена глава му разказах над какво бях размислял и как бях постъпил и споделих болката на сърцето си. Той ме слушаше, поклащайки глава, при което дебелите му бузи се разлюляваха, а когато свърших, каза:

— Знам, че си наивен и глуповат човек, господарю Синухе, ала се надявах с годините да се избавиш от глупостта си. Тя обаче става все по-голяма, макар че ти със собствените си очи видя всички злини, станали заради Атон, който и теб лиши от радост. Не е изключено в Ахетатон да си се заразил от Ехнатоновата болест, но ми се струва, че страданието ти се дължи по-скоро на безделие и че от безделие се тормозиш с празни мисли. Затуй най-добре ще е отново да се заловиш за професията си, да насочиш умението си към преглеждане на черепи и лекуване на хорските страдания, защото с излекуването на един болен ще принесеш повече полза, отколкото с всичките си приказки, с които вредиш на себе си и на ония, дето ги подлъгваш. Дори да не упражняваш професията си, можеш да запълваш времето си с някакво полезно занимание, както постъпват богатите безделници. Не вярвам да тръгнеш на лов за хипопотами, а котешката миризма едва ли ти е приятна, та да се прочуеш с развъждането на расови котки като Пепитамон. Би могъл обаче да събираш и подреждаш стари папируси, би могъл да събираш предмети и накити, изготвени още по времето на пирамидите. Би могъл да събираш сирийски музикални инструменти или изображения на негърски божества, каквито продават завръщащите се от Куш войници. Наистина, Синухе, на света има безброй начини човек да си пилее времето, за да не го измъчват празни мисли. Жените и виното съвсем не са от най-лошите начини за убиване на времето, играта на зарове също оправя бързо лошото настроение, въпреки че е опасно забавление за малодушните мъже, какъвто си ти, господарю Синухе, ако позволяваш да ти го кажа. И все пак, в името на Амон, играй на зарове, прахосвай златото си по жени, пиянствувай и изобщо върши всичко друго, само не се погубвай с празни приказки, защото те обичам, господарю Синухе, и не ми се ще да те сполети зло.

Освен туй каза:

— На света няма нищо съвършено, всеки хляб по краищата е прегорял, всеки плод е прояден от червей, а който се е напил, има главоболие. Съвършена правда също няма — всяка правда съдържа неправда и дори добрите дела могат да имат лоши последици, а най-благородното намерение може да посее главно смърт, както си се поучил от случая с Ехнатон. Но виж мен, господарю Синухе, доволен съм от скромната си участ, пълнея в сговор с богове и люде, фараонските съдии ми се кланят и хората величаят името ми, докато на теб псетата крак вдигат, Синухе. Успокой духа си, господарю, не си ти виновникът за туй, че светът е такъв, какъвто е, не си ти виновникът, че така е било и така ще бъде винаги.

Погледнах неговата угоеност и заможност и завидях на душевното му спокойствие, ала рекох:

— Така да бъде, Каптах! Ще се успокоя и отново ще се заловя за професията си. Кажи ми обаче дали хората още помнят Атон и дали проклинат името му, след като ти го спомена, макар че това е забранено и за споменаване на името му изпращат в рудниците и окачват на стената с главата надолу.