Джеймс Купър - Лоцманът

— Възлюблената ги е съгласна и има пари, но старите казват: „Стой!“

— Аз мълча.

— Добре правиш. Казваш си: „Напред към Гретна Грийн!“ И си намислил да бягаш по вода!

— Ако не успея по вода, спукана ми е работата! — потвърди Менюъл и отново се хвана за гърлото.

— Продължавай да мълчиш! Няма нужда да ми обясняваш нищо. Тази нощ аз съм способен да разгадавам тайни, дълбоки като кладенец. Твоите другари са наемници. Може би са твои колеги от кораба или служат за лоцмани в тази експедиция!

— Единият работи с мен на същия кораб, а другият е наш лоцман — отговори съвсем откровено Менюъл.

— Добре сте се екипирали! Още един въпрос, и аз на свой ред ще млъкна. Тук ли се намира тая, която търсиш?

— Не, но наблизо и ще бъда щастлив, ако успея още веднъж …

— … да я видиш. А, сега слушай и желанието ти ще се изпълни. Ти още се държиш здраво на краката си, а в такъв късен час това е важно предимстгво. Отвори прозореца. Можеш ли да се спуснеш през него?

Менюъл побърза да се възползува от това предложение, но веднага се отдръпна разочарован.

— Ако скоча от тоя прозорец, нищо няма да остане от мен. Само дяволът може да избяга оттук.

— И аз мисля така — потвърди сухо Бъроуклиф. До края на живота си ще трябва да стоиш тук и да те мислят за тоя почтен джентълмен, защото само през тази дупка можеш да изхвръкнеш на крилата на любовта си.

— Но как? Та това е невъзможно!

— Така ти се струва. Ти предизвика в тази къща суматоха, глупави опасения и празно любопитство у някои от нейните обитатели. Страх ги е от бунтовници, ала ние с теб много добре знаем, че те и у тях си нямат достатъчно войници, а камо ли да пращат тук. Ти искаш да си осигуриш топло местенце, а аз искам да услужа на събрат в нужда. Нека си помислят, че си избягал през прозореца, няма значение как. А, всъщност ще минеш с мен покрай часовоя и ще си излезеш мирно и тихо като всеки простосмъртен, на два здрави крака.

Този завършек на техния приятелски, макар и странен разговор надмина всички очаквания на Менюъл. Едва чул тези думи, той навлече всички дрехи, които досега толкова го бяха Притеснявали, и за по-малко време, отколкото ни е нужно да разкажем това, беше вече напълно готов за път. В това време и капитан Бъроуклиф бе успял да заеме вертикално положение, което впоследствие запази като човек на строгата дисциплина. Застанал твърдо на нозете си, той даде знак на пленника да мине напред. Менюъл тутакси отвори вратата и двамата се озоваха в коридора.

— Кой е? — подвикна часовоят, който сега бе удвоил своята бдителност и старателност, за да изкупи предишната небрежност при изпълнението на служебния си дълг.

— Върви направо, нека да те види! — произнесе с философско спокойствие Бъроуклиф.

— Кой е? — повтори часовоят, като взе мускета си в положение за стрелба с шум, който отекна между голите стени.

— Движи се на зигзаг — добави Бъроуклиф, тъй че ако стреля, да не може да те улучи.

— Ще ни очистят за такава глупост! — промърмори Менюъл. Свои! — викна той на часовоя. С мен върви вашият офицер.

— Стой! — викна той на часовоя. Нека офицерът да се приближи и да каже паролата.

— Само че по-лесно ми е да кажа паролата, отколкото да се приближа — отвърна капитанът. Напред, мистър Земноводни, ти крачиш бодро като пощальон! Мини напред и произнеси магическата дума „Вярност“. Тя е постоянната парола в тоя дом, въведена още преди мен от моя любезен домакин, полковника. Тогава пътят ти ще бъде освободен…

Менюъл направи смело крачка напред, но изведнъж се сети за нещо, обърна се и запита:

— Ами моите помощници, моряците? Без тях не мога.

— Прав си. Ключовете са пъхнати в ключалките на стаите им, за да мога да вляза — каза англичанинът. Завърти ги и изведи войските си.

Само след миг Менюъл беше в стаята на Грифит, обясни му накратко положението, след това изскочи пак в коридора и влезе по същия начин в стаята на лоцмана.

— Върви след мен и се дръж, както обикновено — прошепна той. Не казвай нищо, а ми се довери.

Лоцманът стана и без да зададе никакъв въпрос, с присъщото си невъзмутимо хладнокръвие се подчини на тая заповед.

— Сега съм готов да продължавам по-нататък — каза Менюъл, когато и тримата застанаха пред Бъроуклиф.

През тоя кратък промеждутък часовоят и капитанът стояха неподвижно и се гледаха в очите, както изисква строгата военна дисциплина. Първият се стараеше да покаже своята бдителност, а вторият чакаше да се върне командирът на морската пехота. Сега капитанът кимна на Менюъл да мине напред и да произнесе паролата.