Джеймс Купър - Лоцманът

— Аз мисля, сър — отвърна слугата, че в случая сам полковник Хауард е наредил на сержанта да бие тревога.

— Дявол да го вземе! Виждам, че тоя дъртак обича от време на време да си погъделичква ушните тъпанчета с познати звуци. Ала дали заедно с прегледа на стражата не прави и преглед на стадата си? Чувам такъв тропот на копита, като че ли старият манастир ее е превърнал в Ноев ковчег 51 51 Според библейската легенда, при „всемирен потоп“ загинало цялото човечество освен Ной и семейството му, които се приютили в специално построен ковчег заедно с много животни и птици. Б.пр. и всички диви животни са тръгнали насам!

— Това е просто отрядът драгуни от, който влиза в двора, сър, и полковникът е излязъл лично да ги посрещне.

— В двора? Отряд драгуни? — повтори учудено Бъроуклиф. Нима полковникът мисли, че моите двайсет юнаци не са достатъчни да пазят от привидения и от североизточните ветрове такъв кокошарник като тоя стар манастир, та трябва да се докарват кавалерийски подкрепления? Хм, дано тия джентълмени с кавалерийски ботуши да знаят що е южнокаролинска мадейра…

— О, не, сър! — възкликна слугата. Това е отрядът, който мистър Дилън отиде да повика снощи, след като вие, сър, решихте да оковете тримата пирати във вериги.

— Пирати във вериги! — повтори Бъроуклиф, като отново потърка очи, но този път някак по-замислено. А, да, спомням си, че на тиках трима подозрителни нехранимайковци в дранголника. Но, какво общо имат мистър Дилън и драгуните с тия типове?

— И аз не зная, сър. Но долу разпряват, сър, че били заговорници и бунтовници от колониите, други пък казват, че са преоблечени генерали.

и тори. Говори се даже, че единият от тях бил самият генерал Вашингтон. А може да са членове на парламента на янките, дошли да усвоят нашите добри английски нрави …

— Вашингтон! Членове на парламента!… Хайде, измитай се, глупчо. Върви да разбереш колко души са в тоя драгунски отряд и колко време ще останат тук … Но, чакай! Първо ми подай дрехите … А, сега тръгвай и направи каквото ти заръчах, пък ако драгунският офицер пита за мен, предай му моите почитания и кажи, че след малко ще дойда. Хайде, тръгвай!

Когато слугата излезе от стаята, капитанът се залови с тоалета си, размишлявайки гласно за всичко, което му дойдеше на ум:

— Залагам заплатата си срещу половин заплата на младши лейтенант, че някои от тия лентяи, дето им трябват четириноги животни, за да се довлекат до бойното поле, вече са надушили каролинското вино. Каролинско вино! А, от тоя земноводен офицер ще поискам обяснение чрез обява в „Държавен вестник“. Ако е честен човек, няма да се крие под инкогнитото си, а ще се срещне с мен. Ако ли пък не излезе нищо, тогава, дявол да го вземе, ще отида право в Ярмут и ще извикам на дуел първия от тоя хибриден род, който ми попадне! По дяволите! Где се е чуло и видяло да се нанася такава обида на джентълмен и офицер? Само да науча името му! Разчуе ли се тази история, ще стана за смях на всички, докато не се намери по-голям глупак от мен. Ще трябва да се бия най-малко в шест дуела, за да се отърва от присмехулници … Не, не, няма да обеля нито дума в полка за тая глупава работа, ами ще си отмъстя на някой офицер от морската пехота — така ще бъде по-справедливо. Само тоя негодник Питърс да не се раздърдори как са го набъхтали с мускета! Жалко, че не мога и аз да му дръпна един пердах … Но, ако не се разплатя с него още при първия удобен случай, значи, не умея да правя полковите сметки.

Когато офицерът завърши този монолог, който дава доста точна представа за хода на мислите му, той беше вече готов да слезе в двора и да посрещне лично новодошлите, както повеляваше дългът. При главния вход на манастира Бъроуклиф завари домакина в задълбочен разговор с един млад човек в кавалерийска униформа.

— Добро утро, мой уважаеми пазителю и закрилнико! — поздрави го полковникът. Имам смайваща новина за вашите верноподанически уши. Нашите арестанти, изглежда, са преоблечени врагове на краля! Капитан Бъроуклиф, позволете ми да ви представя мистър Фицджералд, младши офицер от полка на леките драгуни. И докато двамата офицери си разменяха поклони, старецът продължаваше: Младши офицерът беше тъй любезен да пристигне тук със своя отряд, за да придружи тия негодници до Лондон или до някой друг град, където ще се намерят достатъчно честни и верни офицери, които да образуват военен съд и да ги осъдят на смърт за Шпионаж. Кристофър Дилън, моят достоен роднина Кит, още от пръв поглед позна що за стока са, а ние с вас, като доверчиви дечица, помислихме, че тия мошеници могат да се завербуват за кралската армия. Но Кит има око и глава, с каквито малцина могат да се похвалят. Ето такъв човек трябва да служи в английски съд!