Джеймс Купър - Лоцманът

Бъроуклиф даде знак на сержанта да отвори вратата и всички влязоха.

— Вашият арестант е избягал! — извика кавалерийският офицер, като се убеди моментално, че стаята е празна.

— Не, не може да бъде! Това е недопустимо! — закрещя Дилън, като трепереше от ярост и оглеждаше трескаво помещението. Тук е извършено предателство, вероломство спрямо краля!

— От кого, мистър Кристофър Дилън? — запита през зъби Бъроуклиф, като сбърчи вежди. Кой би посмял да обвини войник от моя полк в предателство?

Бъдещият съдия мигновено съобрази, че е отишъл твърде далеч и трябва тутакси да усмири гнева си. Сякаш докоснат от магическа пръчка, той престана да трепере и отново прие предишния си лицемерно-мазен вид.

— Полковник Хауард ще разбере причината за моето избухване — отговори той, когато му стане известно, че нощес в тази стая се е намирал човек, чието име е позор за неговото семейство и за цялата страна — изменникът Едуард Грифит от флота на метежниците!

— Какво?! — възкликна изуменият полковник. Как е дръзнал тоя млад родоотстъпник да осквернява прага на моя дом? Ти бълнуваш, Кит. Той не би се осмелил на такава постъпка!

— Изглежда, че се е осмелил на нещо повече, сър — отвърна Дилън. Защото, макар че несъмнено е бил затворен в тази стая, вече го няма тук. А, през тоя прозорец, макар и отворен, не може да се избяга дори с чужда помощ.

— Ако знаех, че тоя нахален хлапак ще се реши на такава дързост — извика полковникът, въпреки годините си сам щях да вдигна оръжие, за да го накажа за наглостта му! Не стига, че се намъкна в моя дом в Америка, възползувайки се от смутните времена с намерение да отнеме най-скъпоценното ми съкровище — да, господа, той искаше да отвлече дъщерята на моя брат Хари! — ами и нахълтва в този свят остров със същото вероломно намерение, и то на земята на самия крал, комуто вече е изменил! … Не, не. Кит, твоята честносш те заслепява! Той никога не би се решил на такова нещо!

— Изслушайте ме, сър, и ще се убедите — каза кротко КржЯ тофър. Не се учудвам, че не ми вярвате, но тъй като доброто доказателство е душата на правосъдието, не мога да не ви го представя. Знаете, че два кораба, според описанието — подобни на двата бунтовнически кръстосвана, които ни причиниха толкова главоболия във водите на Каролина, са забелязани още преди няколко дена край нашите брегове и че именно това ни накара да поискаме закрилата на капитан Бърйуклиф. На другия ден, след като ни стана известно, че тези кораби са се промъкнали до плитчините, трима непознати в моряшко облекло били видени да се навъртат около манастира. След арестуването им по гласа на един от тях, сър, веднага познах изменника Грифит. Вярно, че беше преоблечен и гримирай, и то доста изкусно. Но, когато човек е посветил целия си живот на изясняване на истината — добави най-скромно Дилън, трудно може да го излъже такава маскировка.

Тези доводи направиха много силно впечатление на полковник Хауард, а последните думи окончателно го убедиха, че неговият роднина е прав. Бъроуклиф слушаше двамата с дълбок интерес и на няколко пъти прехапа устни от яд.

— Готов съм да се закълна, че единият от тях е свикнал на строева служба! — възкликна той, когато Дилън свърши обясненията си.

— Твърде е възможно, мой почтени приятелю — съгласи се Дилън. Този десант вероятно е извършен с някакъв лош умисъл, тъй че Грифит не може да дойде тук без охрана. Струва ми се, че и тримата са офицери и единият от тях сигурно е от морската пехота. Безспорно те не са слезли на брега сами и след като се сетих, че някъде наблизо са скрити техни войници, отидох за подкрепление.

Доводите на Дилън бяха толкова правдоподобни и убедителни, че Бъроуклиф волею-неволею се съгласи с него и даже се поотдръпна настрана, за да прикрие смущението си, което усещаше по обикновено невъзмутимото си червеникаво лице.

— Земноводен пес! — мърмореше той. Значи, наистина е офицер, само че изменник и враг! Представям си с какво удоволствие ще развеселява другарите си, като разказва на тия размирници как полял със студена вода някой си капитан Бъроуклиф, който в същото време наливал в бунтарското му гърло гъста и пивка южнокаролинска мадейра! Готов съм да сменя червения си мундир със син, за да се срещна с тоя хитър негодник в стихията му, и още веднъж да си поговорим по тоя въпрос … Е, сержанте, намери ли другите двама?

— Избягали са всички заедно, ваше високоблагородие — отговори сержантът, който току-що бе огледал и останалите помещения. Не проумявам как е могло да стане това, освен ако сам дяволът не им е помогнал.