Джеймс Купър - Лоцманът

— Признавам — каза Менюъл. Аз имам капитански чин и се надявам, че ще се отнасяте с мен като с равен.

— Мисля, че виното, с което те черпих, е достойно и за генерал — отвърна Бъроуклиф. Но, да не спорим за това. Даже хора, чийто ум не може да се проясни с помощта на ободряващите напитки, с които изобилствува този дом, могат да се сетят, че щом из тоя остров сноват офицери, облечени в униформа incognitorum, тоест в случая морска пехота, значи, назряват някакви важни събития. Войниците трябва да бъдат верни преди всичко на своя крал, след това на началството във време на война и най-после на жените и на виното. За война тук и дума не може да става, жени колкото щеш, а що се отнася до виното, за съжаление хубавото вино става вече рядкост, пък е и скъпо. Разбираш ли ме, приятелю?

— Продължавайте — каза Менюъл, който гледаше и слушаше внимателно, за да разбере познал ли е Бъроуклиф, че е американец.

— En avant! На ясен английски — напред марш! И тъй остава да се избира между жените и виното. А, когато жените са хубавички, а виното добро, изборът е труден, ала много приятен. Но ти, приятелю капитане, струва ми се, не търсиш вино, иначе нямаше да тръгнеш в такъв разпасан вид. Извинявай, ама кой би сложил пред човек с накатранен панталон нещо по-свястно от портвайн? Не, не, даже не и портвайн, а холандски джин, жълтозеленикав холандски джин — това е единственото питие, което заслужава да се поднесе на човек с такава форма.

— И все пак аз срещнах човек, който ме почерпи с най-хубавата южнокаролинска мадейра!

— Аха, значи, знаеш откъде произхожда тази ценна напитка! Е, това говори още повече в полза на виното. Ала цялата работа е в жената, милата, капризна жена, която вижда своя герой ту като войник в униформа, ту като светец в расо. А, почне ли да я ухажва мъж, все едно й е дали той е облечен в зебло или в кадифе. Тази жена е причината за тоя тайнствен маскарад! Прав ли съм, приятелю?

Разбрал, че вече нищо не ю заплашва, Менюъл започна оживено да поддържа разговора с цялото си остроумие, което досега беше сковано от странното смущение в гърлото. Като смигна хитро на събеседника си и му хвърли лукав поглед, достоен може би за самия мъдрец Соломон, той отвърна:

— Ех, навсякъде е забъркана по някоя жена!

— Така си и знаех! — възкликна Бъроуклиф. Твоето признание само потвърждава доброто мнение, което винаги съм имал за себе си. Ако негово величество толкова желае да ликвидира по-скоро тази американска кампания, нека изгори една конвенция, да повиши една личност, чието име няма да спомена, и да видим тогава! Но, кажи ми откровено: за свят брак ли става дума, или само за вкусване от сладостите на Амура?

— За най-почтена сватба! — отговори Менюъл с такъв сериозен вид, като че ли Хименей 49 49 Хименей — в гръцката митология бог на брака, син на Аполон. Б.пр. вече го държеше в оковите си.

— Честна дума! А има ли пари?

— Пари ли? — повтори с известно възмущение Менюъл. Нима един войник ще се раздели по-скоро със свободата си, отколкото с живота, ако оковите не са от злато?

— Точно така трябва да гледа на нещата един истински воин! — провикна се Бъроуклиф. Ей богу, виждам, че не сте толкова загубен във вашия земноводен полк! Но, защо е тази маскировка? Толкова ли са строги и страшни старите? Защо е такава маскировка, питам?

— Защо е тая маскировка ли? — повтори Менюъл невъзмутимо. Че има ли във вашия полк любов без маскировка? У нас това е обичаен симптом за такова заболяване.

— Това е най-точното и най-скромно определение на любовната страст, мой земноводни другарю! — възкликна английският офицер. Ала в твоя случай болестта е съпроводена с някои твърде противни симптоми. Да не би възлюбленага ти да обича миризмата на катрана?

— Не, но обича мене. И, разбира се, приятно й е да ме гледа във всякакъв костюм.

— Пак скромно и умно! И все пак — явна маневра за отбягване на моята атака. Чувал ли си за едно място на север оттук, което се казва Гретна Грийн, мой земноводни приятелю?

— Гретна Грийн? — повтори Менюъл, малко смутен от невежеството си. Сигурно някакъв параден плац?

— Да, за хора, които страдат от стрелите на Купидон. Параден плац, а? Умееш да се преструваш! Ала не можеш да излъжеш врял и кипял като мен. Трудно ще откърти бреговата ти батарея стар войник като мене. А, сега слушай и отговаряй. Ще видиш що е прозорливост, затуй няма полза да отричаш нищо. Ти си влюбен!

— Аз не отричам нищо — каза Менюъл, тутакси съобразил, че това е най-добрата тактика.