Джеймс Купър - Лоцманът

Когато часовоят въведе капитан Бъроуклиф в стаята на третия арестант, лицето на офицера изразяваше онова полусъзнателно състояние, при което живата мисъл се сменя с празен поглед и човешкото лице много прилича на априлски ден — ту ясен и приветлив, ту облачен и мрачен. Важният и тържествен вид, с който капитанът пристъпи към работа, показваше, че неочакваното му посещение имаше определена цел. С величествен жест Бъроуклиф заповяда на часовоя да се отдалечи и докато войникът затваряше вратата, офицерът се олюляваше насам-натам и с напрегнатостта на човек в нетрезво състояние се ослушваше в скърцането, устремил по посока на звука оня дълбокомислен поглед, с който мнозина прикриват липсата на мисъл. Като се убеди, че никой вече няма да го безпокои, той бързо, по войнишки се обърна кръгом, за да се озове лице срещу лице с тоя, който му трябваше. Докато Грифит бе заварен потънал в сън, макар и неспокоен и винаги нащрек, лоцманът бе чакал спокойно посещението, което явно бе предутаждал. Ала другарят им — не друг, а капитан Менюъл от морската пехота — се намираше в съвсем друго състояние. Макар че нощта беше студена и бурна, той бе свалил палтото и по-голямата част от маскировката си и седеше мрачно на одеялото, като с една ръка бършеше едрите капки пот от челото си, а с другата от време на време се хващаше с конвулсивно, машинално движение за гърлото. Вторачен безсмислено в новодошлия, той почти не измени заниманието си, само започна още по-усърдно да допира кърпичката си до челото и по-често да се улавя за шията, сякаш да се увери от опит на какъв натиск може да издържи тя, без да изпитва прекомерно неудобство.

— Здравей, приятелю! — каза Бъроуклиф, като се приближи c полюляване и седна безцеремонно до арестанта. Здравей, приятелю! Дотам ли е застрашено кралството, та някои джентълмени бродят из острова в униформа на полка incognitus, incogniti, torum 44 44 Incognitus (лат.) — неизвестен. Бъроуклиф склонява тази дума и се получава игра на думи (вж. следващата бележка). Б.пр. … Съвсем съм забравил тоя латински, дявол да го вземе! Кажи, драги мой, да не би да си от тия torum?

Менюъл дишаше малко затруднено, както и трябваше да се очаква, след като тъй силно бе стискал гърлото си. Но като се отърси от всякакви опасения, той отговори по-разпалено, отколкото изискваше благоразумието или случаят:

— Разправяйте за мен каквото си щете и се отнасяйте към мен, както желаете, но няма да позволя да ме наричате тори 45 45 Тори — член на едноименна реакционна партия, създадена в Англия към края на XVII век. Изразявала интересите на едрите земевладелци и висшето духовенство. Днес — консервативната партия. Б.пр. !

— А, значи, не си torum! Хм, изглежда, че военното министерство е въвело нова униформа. Вашият полк сигурно е заслужил тия на-шивки, като е щурмувал някоя плаваща батарея? Или пък си служил в морската пехота? Прав ли съм?

— Не отричам — отговори Менюъл по-смело. Две години съм служил в морската пехота, а преди това …

— … в сухопътните части — подсказа Бъроуклиф, прекъсвайки тъкмо навреме Менюъл, който без малко не се издаде в коя армия е служил. Аз самият съм стоял някога на „кучешка вахта“ 46 46 „Кучешка вахта“ — смяна на кораб от полунощ до четири часа сутринта. Б.пр. на кораб от ескадрата на милорд Хоу 47 47 Ричард Хоу (1726–1799) — английски адмирал, командувал английския флот във войната срещу въстаналите американски колонии. Б.пр. , но такава служба не е за завиждане. Страшно трудно беше да стоиш прав на следобедна проверка, защото, нали знаеш, по това време на човек му трябва здрава опора. Обаче с премиалните 48 48 Премиални — дял, който екипажът получавал от стойността на завладян неприятелски кораб. По това време в Англия правото на офицерски чин и длъжност се откупвало с пари. Б.пр. , които ми се паднаха, откупих командуването на ротата и сега винаги с благодарност си спомням за службата в морската пехота. Но, трябва да полеем нашия разговор. Скътал съм в джоба си бутилчица искриста мадейра и две чашки. Хайде да сръбнем и да си поприказваме за по-важни работи! Бръкни в задния ми джоб. Толкова съм свикнал да се равнявам по фронта, че сега ми е страшно трудно да се извия назад, като че ли съм в кутия за патрони.

Менюъл, който не знаеше как да изтълкува държането на събеседника си, веднага разбра тази молба и измъкна ловко от джоба на капитана една от прашните бутилки на полковник Хауард. Бъроуклиф пък извади чашите, изкара запушалката по всички правила на науката и подаде на пленника пълна чаша с вино. Всичко това стана при пълно мълчание. Двамата джентълмени пресушиха чашите си на един дъх, при което мляскаха така, че тези звуци приличаха на пистолетни изстрели на опитни дуелисти, макар и да не бяха толкова страшни. Едва след това домакинът поднови прекъснатия разговор: