Джеймс Купър - Лоцманът

— Обичам бутилката да е хванала мухъл, прах и паяжина, а виното да е жълточервеникаво, като отблясък на южно слънце — каза той. Такова вино не се задържа в стомаха, а отива право в сърцето и мигновено става на кръв. Но колко бързо те познах! Е, нали сме от един и същ занаят. Щом те видях в нашето караулно помещение, веднага разбрах какъв си. Ала реших да направя удоволствие на стария воин, стопанина на тая къща, като му позволих от уважение към възрастта и някогашния му чин сам да извърши разпита. Да, познах те още щом те видях. Аз съм те срещал и по-рано!

Теорията на Бъроуклиф за превръщането на виното в кръв като че ли се потвърди напълно в случая с командира на морските пехотинци. Докато той и капитанът пиеха мадейрата, а това, както вероятно се сеща читателят, продължи, докато в бутилката не остана нито капка, с пленника стана чудна промяна. От челото му вече не течеше пот, а неприятното усещане в гърлото, което го караше да го подлага на такива необикновени масажи, изчезна. Лицето му се озари от хладно, но живо любопитство, което до известна степен беше естествено за неговото положение.

— Възможно е да сме се срещали и по-рано, защото аз съм отдавна на служба. Обаче не мога да разбера къде си ме виждал — каза Менюъл. Случвало ли се е да те пленяват?

— Хм! Не, точно такова нещастие не ме е сполетявало, защото бях, както се казва, тилов плъх. Делях несгодите, славата, съмнителните победи на нашата армия, когато убивахме и гонехме безброй метежници, а кой не беше такъв! И, уви, капитулацията на Бъргойн. Но да не говорим за това! Да оставим янките на мира. Не се ли сещаш къде съм те виждал? Виждал съм те на преглед, в бой, на почивка, на лагер, в казарма — с една дума, навсякъде, само не и в гостна. Да, да! До тази вечер никога не бях те срещал в гостна!

Менюъл слушаше с учудване и безпокойство тези самоуверени думи, които като че ли вещаеха сериозна опасност за живота му, и, изглежда, отново започна да усеща свиване в гърлото, защото пое дълбоко въздух и едва след това запита:

— Готов ли си да се закълнеш? Можеш ли да кажеш името ми?

— Готов съм да се закълна пред всеки християнски съд — отвърна непоколебимо капитанът. Името ти е … името ти Фъгълмън.

— Бог да ме убие, ако е така — възкликна радостно Менюъл.

— Не се заричай! — предупреди го Бъроуклиф тържествено. Защото името не е толкова важно. Както и да се наричаш, аз те познах. На мъжественото ти лице пише, че си войник, а коленете ти не треперят. Съмнявам се дори дали се прегъват тези бунтарски колене за молитва …

— Вижте какво, сър — прекъсна го рязко Менюъл, стига сте го усуквали, ами кажете направо какво искате. Бунтарски колене, а? Скоро и небето над Америка ще почнете да наричате бунтарско!

— Харесва ми твоята пламенност, момко — отвърна невъзмутимо Бъроуклиф. Тя подхожда на войника като шарфа и нагръдника му, но не може да стресне стар воин. Учудвам се обаче, че се ежиш даже когато човек зачекне мъничко твоята вяра. Боя се, че крепостта ти е слаба, щом защищаваш предните укрепления с излишна храброст? Не зная защо и с каква цел сте ме удостоили с посещението си, капитан Бъроуклиф, ако действително по чин сте капитан и името ви е Бъроуклиф — каза предпазливо Менюъл, решил, че трябва да отгатне мислите на събеседника си, преди да разкрие своите. Но, много добре зная, че се държите недостойно за войник и за мъж, ако сте дошли само да се надсмивате на сегашното ми положение. При други обстоятелства това би могло да ви навлече неприятности.

— Хм! — промърмори капитанът със същото непоклатимо хладнокръвие. Виждам, че не цениш това вино, макар че и кралят не е пил такова по простата причина, че английското слънце не може да проникне през стените на Уинзърския дворец така лесно, както слънцето на Каролина нагрява мансарда, покрита с кедрови шинди. Но твоята пламенност все повече ми харесва. Затова приведи се в бойна готовност, за да атакуваме още веднъж тази черна бутилка, а след това ще ти разкрия целия план на кампанията си.

Менюъл изгледа внимателно събеседника си и като видя, че лицето му не изразява нищо друго освен глупаво хитруване, което бързо се превръщаше в тъпо опиянение, спокойно изпълни заповедта на капитана. Когато виното бе изпито до дъно, Бъроуклиф поведе преговорите без повече заобикалки:

— Ти си войник и аз съм войник. Даже ординарецът ми може да потвърди, че си войник, защото този пес също е бил на поход и е мирисал тоя гаден барут, който смесват дявол знае с какво, като някакво сатанинско изобретение. Но, само офицер може да познае офицер. Редниците не носят такова бельо, което впрочем ми се струва недостатъчно дебело за такова време, нито кадифени вратовръзки със сребърни токи, а и мръсните им коси не излъчват аромат на брилянтин. С една дума, ти не си прост войник, а офицер.